Разследване на Тhe New York Times: Скандалният финансист Епстийн от самото начало имал намерение да се самоубие

Американският финансист Джефри Епстийн е демонстрирал поведение, съответстващо на суицидни намерения, в продължение на няколко седмици след ареста си, съобщава в разследване в.  Тhe New York Times. Вестникът е разговарял с над 40 затворници, служители на затвора, адвокати и федерални служители.

Скандалният финансист Джефри Епстйн, обвинен в организиране на трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация, беше арестуван през 2019 г. и  намерен мъртъв в килията си през август същата година. Почти веднага след смъртта му се разпространяват конспиративни теории за поръчково убийство, основани на връзките му с влиятелни политици и бизнесмени, както и на процедурни нарушения, извършени от затворническата администрация в нощта на смъртта му.

През следващата седмица обаче положението на Епстийн се влошило. На 13-ия ден от престоя му в затвора федерален съдия отказал гаранция. Според съкилийника на Епстийн, бившия полицай Никълъс Тартальоне, който излежава четири доживотни присъди, след завръщането си в килията си, финансистът започнал да крои план за самоубийство. Друг източник, Питър Брайт, затворник в съседната килия, косвено потвърдил теорията за самоубийство.

Тартальоне казва пред Тhe New York Times, че е информирал надзирателите за опитите на Епстийн, но те очевидно не са взели предупрежденията му сериозно. Бившият полицай не е бил единственият, който се е опитвал да привлече вниманието на надзирателите към състоянието на Епщайн. Следващият съкилийник на финансиста, 50-годишният Ефраин Рейес, предупредил надзирателите по време на преместване, че Епстийн „не е добре да бъде сам“, съобщава вестникът. В интервю за вестника Рейес също признал, че многократно е молил Епстийн да не се самонаранява в килията им, страхувайки се, че подозрението ще падне върху него.

Според вестника, предсмъртното писмо на Епстиън „показвало неговото отчаяние“ и „желанието да се сбогува по свои собствени условия“. Други бележки, които той е направил в последните си дни, рисуват картина на разбито психическо състояние, което „в рязък контраст с оптимистичното отношение, което е демонстрирал пред затворническите психолози“.

По информация на вестника, те приличали повече на скици, отколкото на завършени мисли, изпълнени с характерната за автора пунктуация и главни букви, но останали „силно показателни“. Той писал за разочарования и унижения -  били му отказвани телефонни обаждания и лични посещения, а непрестанният шум в килията му с максимална сигурност го правил „невъзможно да се защитя“. Надзирателите, според Епстийн, казали на Тартальоне, че „ако той го пребие до смърт, те няма да напишат доклад“.

Изданието се консултирало и с независими патолози, които заключили, че грешка при каталогизирането на доказателствата от килията на Епщайн може да е „създала вид на мистерия“ около естеството на нараняванията му, когато всъщност те биха могли да бъдат обяснени с други пренебрегнати доказателства от местопрестъплението.