САЩ налагат санкции на китайска рафинерия и 40 корабни компании заради ирански петрол

Администрацията на президента Доналд Тръмп налага икономически санкции на голяма петролна рафинерия, базирана в Китай, както и на около 40 корабни компании и танкери, участващи в транспортирането на ирански петрол. Мярката, обявена в петък и първоначално съобщена от Асошиейтед прес, изпълнява заплахата на Тръмп да наложи вторични санкции на компании и държави, които правят бизнес с Иран. Тя е и част от засилената кампания на републиканската му администрация за ограничаване на основния източник на приходи на Иран — износа на петрол.

Паралелно с това Съединените щати този месец наложиха физическа блокада на Ормузкия проток — воден път в Персийския залив, който е от ключово значение за глобалните енергийни доставки.

Санкциите, които изключват засегнатите компании от американската финансова система и наказват всеки, който прави бизнес с тях, идват само няколко седмици преди планираната среща между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Китай.

Сред включените в санкциите от петък е и съоръжение на Hengli Petrochemical в пристанищния град Далян, което има капацитет за преработка на около 400 000 барела суров петрол дневно, което го прави една от най-големите независими рафинерии в Китай. Министерството на финансите на САЩ твърди, че Hengli е получавала доставки на ирански суров петрол от 2023 г. насам и е генерирала стотици милиони долари приходи за иранската армия.

Организацията United Against Nuclear Iran съобщи през февруари 2025 г., че Hengli е една от десетките китайски компании, закупуващи ирански петрол.

Китай е най-големият купувач на ирански петрол, като преди избухването на войната между САЩ и Израел срещу Иран е внасял между 80% и 90% от иранския износ. Суровината — транспортирана от т.нар. „сенчест флот“ от кораби — често се прикрива по произход и пристига в Китай като петрол от държави като Малайзия. По-малки рафинерии, известни като „чайникови“ (teapot refineries), обикновено са основните купувачи на ирански петрол.

Иран по-рано заяви, че сред условията му за прекратяване на войната е вдигането на санкциите. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви в петък, че неговото ведомство „ще продължи да ограничава мрежата от кораби, посредници и купувачи, на които Иран разчита, за да доставя петрола си на световните пазари“.

По-рано този месец министерството на Бесент е изпратило писма до финансови институции в Китай, Хонконг, Обединените арабски емирства и Оман, като ги е предупредило за възможни вторични санкции заради бизнес с Иран и ги е обвинило, че позволяват незаконни ирански дейности да преминават през техните финансови системи.

По време на брифинг в Белия дом на 15 април Бесент заяви, че администрацията е предупредила държавите:

„Ако купувате ирански петрол или ако ирански средства се намират във вашите банки, сме готови да приложим вторични санкции, което е много строга мярка.“

Санкциите идват в момент, когато глобалната енергийна търговия е в сътресение, тъй като войната в района на Персийския залив затруднява доставките на петрол и природен газ, което води до рязко покачване на цените.

Министерството на финансите се опитва да ограничи ефекта от поскъпването на петрола, като издава временни изключения от санкциите за руски петрол и еднократно изключение за ирански петрол, който вече е в морето.

Китай и преди е изразявал несъгласие с американските санкции, но големите му компании и банки обикновено ги спазват, тъй като са силно зависими от доминираната от САЩ финансова система.

След като по-рано този месец САЩ санкционираха китайска рафинерия, обвинена в покупка на ирански петрол, говорителят на китайското посолство във Вашингтон Лиу Пенгю заяви, че използването на санкции „подкопава международния търговски ред и правила, нарушава нормалния икономически и търговски обмен и засяга законните права и интереси на китайските компании и граждани“.