Тръмп твърди, че Си няма да нападне Тайван, а САЩ виждат отлагане на военните планове

Американски представители все по-често смятат, че Китай едва ли ще атакува Тайван преди 2028 г., въпреки че президентът Си Дзинпин е наредил армията да бъде способна да завземе острова със сила до 2027 г., твърдят източници, запознати с оценките на Вашингтон.

Военната готовност на Китай е била затруднена от мащабната антикорупционна кампания на Си, а Пекин може също така да изчака резултата от президентските избори в Тайван през 2028 г., преди да реши следващите си стъпки, съобщава The Independent. Медията се позовава на информация от двама действащи американски служители, бивш представител на администрацията и още един източник, запознат с въпроса.

Рискът от военни действия обаче може значително да нарасне, ако управляващата Демократическа прогресивна партия (DPP) спечели безпрецедентен четвърти пореден президентски мандат, особено ако президентът Лай Чинг-те бъде преизбран. 

Лай и DPP защитават отделната идентичност на Тайван, което предизвиква гнева на Пекин. Китай смята самоуправляващия се остров за част от своята територия. Тайван отхвърля претенциите за китайски суверенитет и настоява, че бъдещето му трябва да бъде решавано от неговите граждани.

Оценката бележи промяна спрямо предишните опасения, свързани с 2027 г. Тогава Си нареди на Народоосвободителната армия да бъде способна да завладее Тайван със сила. Американските власти отдавна разглеждат тази година, която съвпада със 100-годишнината на армията, като цел за военна готовност, а не като фиксиран срок за инвазия.

Пекин никога не е признавал публично, че планира нападение през 2027 г., и продължава да заявява, че предпочита мирно „обединение“, макар да не се отказва от възможността за употреба на сила. Американските разузнавателни служби също са отчели признаци на предпазливост. В годишната си оценка на заплахите през март те посочиха, че Китай няма фиксиран график за нахлуване в Тайван и все още предпочита да поеме контрол над острова без война.

САЩ остават основният международен партньор и доставчик на отбранително оборудване за Тайван, въпреки липсата на официални дипломатически отношения. Американски представители обаче разминават мненията си относно това доколко Пекин би взел предвид резултата от президентските избори в САЩ през 2028 г., когато оценява евентуални военни действия.

Трима източници смятат, че китайските стратези вероятно ще искат да видят политическия резултат във Вашингтон, особено на фона на намаляващата обществена подкрепа в САЩ за участие във външни конфликти. Според високопоставен американски служител обаче китайското ръководство възприема и демократите, и републиканците като единни в подкрепата си за Тайван. Макар Пекин да предпочита определен изход от изборите, това не е толкова решаващ фактор, колкото би било преди 15 години, смята той.

Президентът Доналд Тръмп неведнъж е омаловажавал заплахата от непосредствен китайски удар срещу Тайван по време на неговото управление. Миналата година той публично заяви, че Си лично го е уверил, че Пекин няма да предприеме инвазия, докато той е на власт.

След двустранната си среща със Си във Вашингтон миналата седмица Тръмп потвърди само, че темата за Тайван е била обсъдена и че китайският лидер добре разбира позицията му.

Пекин многократно определя Тайван като свой най-важен политически приоритет и въпрос, засягащ националния суверенитет. Китай последователно настоява САЩ да прекратят военната помощ за острова. След посещението си в Пекин през май Тръмп временно спря одобрението на оръжейна сделка за около 14 млрд. долара, определяйки помощта като инструмент за натиск или „разменна монета“ в преговорите.

В продължение на десетилетия американската политика е насочена към укрепване на отбранителните способности на Тайван, така че островът да може да издържи първоначална китайска атака до евентуалната намеса на САЩ и съюзниците им.

Китайският лидер не е отменил официално директивата си, според която Народоосвободителната армия трябва да притежава пълна оперативна способност за завземане на Тайван още догодина. Според източниците обаче въоръжените сили не са изпълнили набелязаните цели през последната година, тъй като мащабната антикорупционна кампания е нарушила напредъка им.

Откакто дойде на власт през 2012 г., Си води безкомпромисна борба срещу корупцията и нелоялността към партията. Милиони държавни служители са били разследвани, а редица високопоставени партийни и военни фигури са били отстранени.

През последните години Народоосвободителната армия се превърна в основна цел на тази вътрешна чистка. След поредица от разследвания и уволнения в действащия състав на някога седемчленната Централна военна комисия са останали само двама активни членове, включително самият Си като председател.

Според американски служител китайските военни учения през миналата година са били видимо по-малки по мащаб и по-малко агресивни в сравнение с предишни периоди. Макар през тази година активността да се е увеличила, висшите китайски командири продължават да са недоволни от нивото на бойна готовност.

По думите му Пекин е извлякъл важни уроци от конфликтите в Украйна и Иран, осъзнавайки, че евентуална инвазия трябва да постигне бърз и категоричен успех, за да се избегне продължителна война на изтощение.

Въпреки това остават значителни оперативни предизвикателства.

„Все още има твърде много елементи, които не са на мястото си за това, което вероятно би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия след съюзническия десант в Нормандия,“ заявява американският служител.