Три разлики, които отличават протестите в Иран от всички предишни

Гражданските вълнения в Иран са в разгара си. Страната отново е в епицентъра на политически катаклизми. Последните протести, предизвикани от смъртта на 22-годишната Махса Амини след ареста ѝ от Моралната полиция, следват няколко други протеста , които се случиха в Иран през последните години.

И така, какво е новото в този последен кръг от демонстрации? Насер Гобадзаде, старши преподавател в Национално училище по изкуства към Австралийския католически университет, идентифицира три основни отлики в статия за The Conversation.

1. Обществената подкрепа за тези протести е по-висока и по-масирана

В основата на сегашните протести е Иранската морална полиция, на която е възложено да налага стриктни кодекси за облеклото и поведението.

Полицията арестува Махса Амини по-рано този месец с обвинението, че носи хиджаба си твърде свободно. Впоследствие момичето почина в ареста, като съмненията са, че се е случило след побой. Твърдение, подкрепяно от семейството ѝ и отхвърлено от правителството и полицията.

Каквото и да последва от тук нататък, случаят с Амини предизвика вълна от обществен гняв около поведението на Моралната полиция, като протестиращите настояват за право на жените да избират какво да носят.

Гневът, който тази разнородна група изпитва заради намесата на правителството в личните решения на хората, намери подходяща платформа в демонстрациите.

От началото на 80-те години на миналия век, когато управляващото духовенство консолидира властта чрез елиминиране на опозиционни групи, социалното регулиране и строгите правила около начина на живот формират същината на техните политики.

Намесата на правителството в личния живот на иранските граждани някога е била много по-разпространена, обширна и строга. Например, домовете бяха претърсени за видеорекордери и сателитни чинии.

С течение на времето тези ограничения бяха облекчени до известна степен. За жените обаче правилата остават силно дискриминационни. Иранското правителство продължава да им отказва основни права, като дебатът за облеклото е само една видима проява на това. Освен че са унизителни, тези разпоредби правят ежедневието изключително трудно за голям брой жени, които не са съгласни с духовенството.

Днес е трудно да се намери някой в ​​Иран, който да не е бил тормозен поне веднъж от управляващото духовенство по някакъв начин.

Ето защо, в сравнение с предишни демонстрации в Иран, броят на хората, които подкрепят настоящите протести, изглежда доста масов. Протести се провеждат в големи и малки градове, в богати и бедни квартали.

2. Днешните протести са водени от жени

За разлика от предишни протести в Иран жените са в челните редици на демонстрациите, на които сме днес свидетели. Правата на жените са в центъра на тези протести, докато предишните се фокусираха  повече върху икономически или по-широки политически въпроси. Правителството не е в състояние по убедителен начин да обясни своите политики по отношение на жените.

3. Безпрецедентна смелост

Всички протести идват с огромен личен риск в Иран. Но при тези хората направиха някои необичайно смели неща. Смелостта, показана от протестиращите, е безпрецедентна.

Някои жени са свалиха забрадките си на улицата и ги запалиха, други подстригаха публично косите си.

Много видеоклипове показват как полицията за борба с безредиците не успява да разпръсне тълпата и дори протестиращи от време на време изтласкват полицията .

Мащабът на демонстрациите и степента на гнева сред тези последни протестиращи са необичайни.

Ще донесат ли тези протести трайна промяна?

Рано е да се каже. Лидерите на Иран демонстрират непоклатимост да се подадат на исканията на тълпата. Иранските власти може би се страхува, че умиротворяването на протестиращите само ще насърчи по-нататъшни искания и дори може да предизвика падането им.

Няма гаранция, че различните демонстрации, които се провеждат в различни градове, ще могат да се обединят около едно, съгласувано движение.

Демонстрациите също са възпрепятствани от липсата на сплотено ръководство и както изглежда – на  каквато и да е целенасочена организация.

Независимо дали тези демонстрации ще доведат до значителна промяна или не, те несъмнено за знакови за страната и управляващото духовенство в Иран ще плати определена цена.

Може би най-значимата от цена е ефектът, който тези протести имат върху вече намаляващата легитимност на Ислямската република , както в страната, така и в международен план.