Великобритания иска повече влияние върху съдбата на замразени руски активи за 200 милиарда евро

Обединеното кралство настоява почти 200 милиарда евро руски замразени активи, държани в Белгия, да бъдат прехвърлени в отделен инвестиционен фонд, съобщиха официални лица пред POLITICO.

Поддръжниците на идеята твърдят, че тази стъпка може да се превърне в отправна точка към окончателното конфискуване на тези държавни средства и прехвърлянето им на Украйна — идея, подкрепяна от Великобритания, но отхвърляна от големи страни в ЕС, включително Германия и Италия.

Инициативата идва на фона на усилията на европейските държави и САЩ да договорят условията за 30-дневно примирие с президента Владимир Путин с цел започване на официални мирни преговори. Мнозина смятат, че работещ механизъм за конфискация на активи би могъл да помогне за гарантиране изпълнението на бъдещи споразумения.

Франция по-рано предложи заплахата от прехвърляне на средствата към Киев да се използва като средство за натиск над Москва да не нарушава евентуално примирие.

Въпреки че сред замразените руски активи има и британски държавни облигации, в момента Лондон има малко влияние върху управлението на тези средства, тъй като те се намират в Euroclear — белгийска депозитарна институция, която държи по-голямата част от замразените руски активи и е подчинена на правилата на ЕС.

Точният дял на британските активи в Euroclear не е ясен, но британското правителство е съобщавало по-рано, че притежава замразени руски активи (частни и държавни) на стойност 25 милиарда паунда.

Прехвърлянето на тези активи в специална структура, която официално признава интересите на Великобритания, би дало на Лондон по-голям контрол и би засилило ролята на премиера Киър Стармър като посредник между Европа и САЩ.

„Обединеното кралство може да участва, но при нашите условия. Те не могат да действат против това, което е решено в Европа“, коментира дипломат от ЕС пред POLITICO, пожелал анонимност.

Говорител на британското външно министерство заяви: „Работим спешно с партньорите си, за да проучим всички законови възможности, така че Русия да плати за щетите, които нанесе на Украйна.“

Белгийската дилема

Проукраински настроените държави в ЕС искат да действат бързо от опасение, че Унгария, която е по-благосклонна към Русия, може да блокира удължаването на санкциите в края на юли. Санкционният режим на ЕС трябва да се подновява единодушно на всеки шест месеца, а унгарското правителство неколкократно е заплашвало да използва вето, с което ефективно да върне парите обратно в Москва.

Прехвърлянето на средствата от Euroclear в отделна структура би могло да бъде полезен щит срещу този риск — макар все още да не е ясно дали такъв механизъм би бил юридически стабилен.

Тъй като Euroclear е регистрирана в Белгия, страната е особено изложена на потенциални правни и финансови последици от евентуална конфискация.

„Белгия няма как да действа сама [в случай на конфискация]. Абсолютно трябва да споделим риска“, заяви белгийският външен министър Максим Прево в скорошно интервю. Премиерът Барт де Вевер е предал подобно послание на висши съветници на украинския президент Володимир Зеленски по време на последното си посещение в Киев, съобщи източник на POLITICO.

Пред няколко възможности за заобикаляне на унгарското вето, Euroclear очаква яснота от ЕС какво ще се случи, ако санкциите не бъдат подновени. Всяко продължително правно безвремие може да навреди на репутацията на Euroclear като сигурно място за бизнес и да я изложи на искове за компенсации от притежателите на конфискувани активи.

Някои държави обаче настояват за предпазливост относно директното конфискуване. „Винаги има вариант за преминаване към конфискация като краен ход, но засега това не би било разумно“, коментира литовският финансов министър Римантас Шаджюс.

Цената на бездействието

Още една причина за бързо реализиране на новата структура е, че средствата могат да бъдат насочени към по-рискови инвестиции с потенциал за значително по-висока доходност.

По правилник Euroclear е длъжна да инвестира активите — много от които вече са превърнати в ликвидни средства — в белгийската централна банка, която предлага най-ниската безрискова възвръщаемост. През 2024 г. неочакваните приходи от подобни инвестиции достигнаха 4 милиарда евро, които впоследствие бяха използвани за обслужване на заем от 45 милиарда евро към Украйна, гарантиран от Г-7.

Мнозина обаче смятат, че този заем няма да е достатъчен за стабилизиране на украинската икономика в дългосрочен план.

ЕС планира да изплати своята част от 18 милиарда евро до края на годината, което поставя въпроси как ще се финансира Украйна след това.

Поддръжниците на новия инвестиционен фонд твърдят, че при толкова бавни мирни преговори всеки ден, в който средствата не се използват активно, е пропусната възможност както за Украйна, така и за нейните съюзници.

„[Истинският въпрос е] дали можем да генерираме по-голяма доходност чрез тази специална структура“, коментира източник, запознат с преговорите.