Вторият живот на умиращите градове

Градовете западат по много причини, но една от основните през последните десетилетия е пренасянето на промишлено производство в други страни. По-интересен е друг, паралелен на този тренд - урбанистичната ревитализация, която възражда умиращи градове.

Демографски вълни

Странно, но факт - на фона на експлозивен растеж на световното население и увеличаване на дела на градското население има градове, в които броят на жителите не расте, а бързо намалява. Най-често това се дължи на тясната икономическа специализация на градовете. Или това са еднопромишлени градове, които западат заедно с предприятата, заради които са се образували навремето или са градове, чиято икономическа основа е в една индустрия. Най-характерният пример са градовете, свързани с автомобилостроенето от „ръждивия пояс“ на Съединените щати и нейната столица Детройт. По време на своя разцвет този „Париж на Запада“ е бил обитаван от повече от 1,8 милиона души. Но след това американската автомобилна индустрия започна да отстъпва на японската и през 2022 г. населението на Детройт е само една трета от своя пик - малко над 630 хиляди души.

Градският упадък обикновено започва с деиндустриализацията, тоест с намаляването на общия брой хора, заети в производството в градските райони. Делът на заетостта в преработващата промишленост намалява (по различни причини) по-бързо, отколкото в други сектори на икономиката. Това може да се дължи на автоматизацията на производството, но тогава за освободената работна сила трябва да се намерят нови работни места, за да не се стигне до намаляване на физическия обем на производството и увеличаване на безработицата. В противен случай приходите от производство намаляват и в резултат намалява и делът на местната икономика, свързан с това производство.

Умиращите градове носят всички белези на упадък – основните индустрии са затворени, а това води до упадък на инфраструктурата и безработица. Значителна част от населението напуска депресивния район. За града всички тези процеси водят до намаляване на данъчната основа, което неминуемо влече след себе си влошаване на работата на всички обществени служби, като например правоохранителните и санитарните служби. Изоставените жилищни и промишлени сгради се превръщат в убежище за градска бедност и маргинализирани слоеве от обществото. Декадентският вид на такива градски райони, осеяни и изрисувани с долнопробни графити, намалява цялостното удовлетворение от живота. Безработицата и липсата на пари провокират болести на обществото като наркомания, алкохолизъм и престъпност. Кръгът се затваря със снижаване на образователното ниво и възпроизвеждането в новото поколение на всички социални пороци на един упадъчен град. Този процес придоби художествена илюстрация в телевизионния сериал "The Wire", чийто сюжет почива на примери от бедните райони на американския град Балтимор (Мериленд).

И все пак депресираните градове не са градове-призраци; хората продължават да живеят там. За да се съживят такива градове, се предприема широк и всеобхватен подход - ревитализация (наричано още регенериране, рекултивация или препланиране ) на градовете.

Нови домове за нов живот

Стратегията за ревитализация включва разчистване на запуснати и бедни квартали, за да се създадат възможности за жилища от по-висок клас, нови предприятия и друга градска инфраструктура. Всичко това се прави за възстановяване на икономическия потенциал и привличане на частни и още по-широки публични инвестиции. Освен финансови инжекции от държавата, това изисква действия за насърчаване на създаването на бизнес.

Но този подход има и обратна страна - населението, живеещо в разчистените територии, няма възможност да плаща по-високи наеми в новите домове от по-висок клас. Така че стратегията за съживяване трябва да включва широки социални проекти за увеличаване на икономическия потенциал на депресираното население, в противен случай това може да доведе до дестабилизация и изселване на жители с ниски доходи и маргинализирани групи от населението. Ето защо проектите за "механично" преместване на бивши жители на разрушените бедняшки квартали в нови обществени жилища често повтарят съдбата на скандалния район "Пруит-Айгоу." в Сейнт Луис. Проектиран от Минору Ямазаки през 1954 този жилищен комплекс се състои от 33 жилищни сгради от по 11 етажа, много наподобяващи старите панелни блокове в българските градове.

Снимка: Getty Images

Само за 20 години от построяването му той се превръща в гето, тъй като от самото начало е проектиран да е расово сегрегиран и в него се засилват предимно бедни афроамериканци. В резултат на това "Пруит- Айгоу" се превръща в район с високо ниво на престъпност, лоша поддръжка на сградите, вандализъм и маргинализиране на населението. В крайна сметка, на 15 юли 1972 г. оцелелите сгради от комплекса са зрелищно взривени, като заличаването на "Пруит-Айгоу" дори се излъчва на живо по телевизията, а името му и до днес е символ за неуспешни проекти за градско обновяване.

Взривяването на комплекса. Снимка: Getty Images

Сейнт Луис все още е умиращ град, населението му непрекъснато намалява от 50-те години на миналия век като сега наброява малко над 300 хиляди жители, въпреки че в своя зенит, е бил град, който не е имал достатъчно жилища за всичките си почти 900 хиляди жители.

За да се стартира процес на градска ревитализация, е необходимо мощно държавно финансиране. Но инвестираните милиарди не винаги водят до желания резултат, защото държавното финансиране не винаги привлича частните инвестиции и ентусиазирани мигранти. Освен това процесът на съживяване може да отнеме десетилетия и политиците често не са склонни да продължат дългосрочните скъпи проекти на своите предшественици. В края на краищата, за тях е много по-лесно да решават спешни краткосрочни задачи, за да покажат своята ефективност, и да представят незавършените дългосрочни проекти като провал на политическите си опоненти.

Лондон, Париж, Москва...

Ревитализацията на града по правило, включва обновяване в три области:

• икономика;
• социално-културна сфера;
• околна среда;

Това е в идеалния случай, но на практика рядко е възможно да се спечели победа поне за две от трите. Концепцията за обновяване или преустройство на градовете съществува от дълго време. Най-ранните примери са разчистването на бедняшките квартали на Лондон през 1860-те години, финансирано от Джордж Пийбоди, възстановяването на Париж през 1850-те и 1870-те години от барон Осман, преустройството на „петте ъгъла“ на Ню Йорк в самия край на 19-ти век, инициирано от социалната журналистика на Якоб Риис или сталинската реконструкция на Москва. Всички тези проекти са били насочени главно към съживяването на икономиката, културата и обществения живот. Докато целта за възстановяване на околната среда е явление от последните години.

Препрофилирането на промишлени сгради, например, превръщането на фабрики в търговски арт пространства, или в жилищни помещения в стил лофт, промяна на икономическия микроландшафт в околните райони води до т.нар. джентрификация на запустели промишлени райони.

Между другото терминът "джентрификация" се появява за първи път  през 1964 г. в книгата "Лондон, аспекти на промяната" от социолога Рут Глас. Означава промяна в населението на района поради притока на по-заможни жители. В същото време характерът на областта се променя, тъй като по-платежоспособното население привлича повече качествена инфраструктура - това води до увеличаване на данъчната основа и желанието на местните власти да подкрепят тенденцията към подобряване на областта. Нивото на престъпността намалява. Обратната страна на медала е принудителното изместване на по-малко платежоспособното население, което по някаква причина не може да се адаптира към социалните и икономически промени. В началния етап на облагородяване това може да доведе до конфликти между "новодошлите" и "старите хора", които в гротескна форма сме виждали например в култовия тв сериал "Сексът и градът".

Най-ръждясалият от ръждивите

Може би най-разпознаваемият пример за умиращ град и неговото съживяване е вече споменатият Детройт. Не може да се каже, че съживяването на Детройт е безусловен успех и пример за триумфа на градоустройството. Но поне населението на града вече не намалява толкова бързо, колкото преди, икономиката и социалният климат на града се възстановяват, а туризмът процъфтява: Детройт е рекламиран през последните години като един от най-добрите туристически градове в САЩ, или като една от най-добрите дестинации в света през 2022 г. Приходите от туризъм са добра основа за финансиране на градска ревитализация.

Днешният Детройт е обновяващ се град, който изглежда е намерил своето ново лице. Обявен е от ЮНЕСКО за първия и единствен "Град на дизайна" в Америка. Доказателствата за някогашния просперитет на Детройт привличат вниманието на туристи и предприемачи - богато украсени сгради от църкви до небостъргачи и имения. Така че, не е изненада, че Детройт се превръща от забравената столица на американската автомобилна индустрия в една от столиците на изкуството и дизайна – ако погледнете примерите на американската автомобилна индустрия по време на нейния разцвет, става ясно, че днешният фокус върху красивото и естетиката има дълбоки корени.

Основан през 1885 г., Детройският институт по изкуствата сега е един от най-големите музейни центрове в Съединените щати, с колекция, обхващаща историята от древен Египет до наши дни. Впрочем, градът за малко да загуби това безценно богатство - колекцията почти бе продадена на търг, когато Детройт обяви фалит. Тогава аукционната къща Christies я оцени между $454 млн. и $867 млн. Частни и обществени институции обаче се обединиха, за да спасят музея и колекцията, която може да се похвали с творби на Едгар Дега, Пол Сезан , Винсент ван Гог , Пабло Пикасо, Диего Ривера.

Но Детройт не би бил град на изкуствата, ако имаше само един музей. В бившия индустриален склад на града сега се помещава музей за съвременно изкуство, фокусиран изключително върху това, което се случва в изкуството в момента. Това не е единственият пример за трансформация на стари сгради - в бившия щаб на градската пожарна е открит модерен хотел, където стаите струват от 289 долара на вечер.

Известно време след като Детройт престана да обслужва дълга си и беше обявен в несъстоятелност, местната администрация започна сериозно да подобрява състоянието на градските сгради. Приоритетни са 14 големи търговски зони. Новите местни правителствени разпоредби правят собствениците на сгради отговорни за щети на самите сгради и околните райони. Всичко започва с проверки, резултатите от които дават на собственика време за коригиране. Ако той не го направи, тогава градът се заема с реставрацията им, а собственикът, освен глоба, се задължава и по съдебен път да възстанови на градската хазна направените разходи от публичния бюджет. Само за няколко месеца през пролетта и лятото на тази година по този начин са били възстановени над 400 сгради.

По материали от чуждестранния печат