Загубите на бойното поле няма да свалят Путин от власт

Зашеметяващите военни успехи на украинските въоръжени сили на територията, която Русия контролира от 2014 г., бележи драматична повратна точка в тази война. Руските сили изглеждат на ръба на поражението. Като се има предвид това, непредсказуемостта на този конфликт означава, че украинската контраофанзива трябва да се приема с известна предпазливост, смята Хюго Блует-Мънди, който е политически съветник за Русия и Източна Европа на Хенри Смит, депутат, член на комисията по външни работи в Камарата на общините, в статия за Еuobserver.

Владимир Путин обяви, че плановете на Русия няма да се променят в резултат на напредъка на Украйна и отбеляза, че руската офанзива в Донбас остава.

Изминаха почти седем месеца, откакто руският президент ескалира украинската криза в пълномащабна инвазия. През това време стана ясно, че той е подценил две неща. Първо, храбростта и готовността на самия украински народ да окаже яростна съпротива на непредизвикания акт на агресия. Второ, решимостта на НАТО и неговите партньори да поддържат политическа, икономическа и военна подкрепа за Украйна.

„Специалната военна операция“ на Путин, която имаше за цел да „демилитаризира“ и „денацифицира“ Украйна, е изправена пред съвсем реалната перспектива за поражение. Украинските въоръжени сили са консолидирали настъплението си в североизточния район на Харков и са си върнали стратегически важните градове Купянск и Изюм, които Русия използва като ключов военен плацдарм.

Тази светкавична контраофанзива представлява повторение на неуспеха на Русия в началната фаза на войната да превземе Киев.

След като загуби битката за превземане на украинската столица, Русия предефинира обхвата на своята операция с обявената цел да „освободи“ Донбас. Променящата се картина на военната ситуация означава, че целта сега изглежда все по-несигурна. Украйна се оказва в силна позиция да отреже руските сили от север и да постигне допълнителни териториални придобивки на изток. Пътят към Луганск вече започна да се отваря за украинските сили след успешното им пробиване на отбранителните линии на Русия по река Оскил.

Независимо от забележителния напредък на Украйна, поражението на Русия няма да доведе непременно до смяна на режима в Москва. Вероятно Путин ще се опита да представи военните си неуспехи като доказателство за това, което Кремъл възприема като екзистенциална заплаха, пред която е изправена Русия.

Просперитет, лъжи и страх

Политологът Адам Пржеворски написа, че авторитарното равновесие се основава на три стълба: икономически просперитет, лъжи и страх.

Руският президент осигури популярността си в периода на високи цени на петрола и икономически реформи през 2000-те години. С течение на времето обаче, икономическият растеж на Русия пострада от корупция и ограничена конкуренция при авторитаризма на Путин. Две години преди той да започне пълномащабната атака срещу Украйна, реалните доходи на домакинствата в Русия бяха със 7% под пика си през 2013 г.

Неспособен да осигури икономически просперитет на руския народ, Путин разчита на другите два стълба на теорията на Пржеворски – страха и измамата, за да увековечи своята централизирана политическа система. За Путин тези два стълба могат да бъдат използвани чрез поддържане на войната в Украйна.

Това присъщо ограничение на авторитаризма може да се види в отговора на Кремъл на украинската контраофанзива. Русия ще настоява, докато не бъдат постигнати „всички нейни военни цели“, а именно защитата на етническото руско население в Донбас от фалшивите твърдения за геноцид.

Продължителността на параноята в центъра на руската държава трябва да изисква преоценка на реакцията на Запада на войната в Украйна. Към днешна дата намесата на Русия беше посрещната с разполагане на сили на НАТО в Източна Европа в мащаб, невиждан от разгара на Студената война.

В периода между октомври 2021 г. и март 2022 г. числеността на войските под пряк контрол на НАТО се е увеличила от 4000 на 40 000. Необходимостта от укрепване на способностите на държавите-членки на НАТО да устоят на използването на конвенционална война от страна на Русия е мотивът на Алианса за засиленото му присъствие по сигурността.

Що се отнася до Путин, бързата мобилизация на НАТО в отговор на пълномащабното нахлуване е в съответствие със стълбовете на страха и измамата на Пшеворски, които поддържат неговата авторитарна система жива. Присъствието на НАТО засилва фалшивия разказ на руския президент за необходимостта от силна държава в отговор на заплашителните намерения на Запада спрямо Русия.

След разпадането на Съветския съюз много руснаци се обърнаха към Киевска Рус, като източник на своята национална идентичност. Това е православната държава, в която съвременните руснаци, беларуси и украинци могат да проследят своя произход.

Премахване на параноята

За Путин непосредствената близост на НАТО до границите на Русия представлява още един опит на враждебни сили да подкопаят това, което руснаците смятат за своя изключителна претенция да наследят земите на Киевска Рус. В телевизионното съобщение за „специалната военна операция“ руският президент посочи разширяването на НАТО на изток след края на Студената война, като „фундаментални заплахи, които безотговорни западни политици създаваха за Русия последователно, грубо и безцеремонно“.

За да прекъснат този цикъл на страх, който Путин използва, за да разпалва войната си, западните лидери трябва да започнат да преразглеждат своята натоцентрична руска политика. Преминавайки отвъд конфронтацията, като водещ принцип на отношенията Изток-Запад, могат да бъдат създадени условия за премахване на стълбовете на страха и измамата, които поддържат властта на Путин.

Една от нежеланите последици от разпадането на Съветския съюз беше предизвикателството пред НАТО да предефинира мястото си в нововъзникващата многополюсна международна система. Алиансът вече не може да се обръща към съветската заплаха като оправдание за своето съществуване. Това означава, че прекратяването на насилието в Украйна ще изисква типа лидерство и държавно управление, които бяха упражнявани толкова ефективно през последните години на Студената война.

Задачата за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна наистина изисква сериозна оценка на Запада и отношенията му с една западаща и ревизионистка сила в Русия на Путин. Унижението на руския президент в Украйна няма да бъде достатъчно, за да го спре.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка