В памет на Клаудио Абадо

На 20 януари в Болоня след продължителна болест почина великият диригент Клаудио Абадо.

Смятан за най-значимата фигура в музиката от втората половина на 20. век, Абадо последователно ръководи едни от най-големите музикални институции както в Италия, така и зад граница. Влиянието му може да бъде сравнено единствено с това на неговия предшественик начело на Берлинската филхармония – Херберт фон Караян.

Роден в семейство на музиканти в Милано, Клаудио Абадо учи в местната консерватория, а по-късно – при диригента Ханс Сваровски във Виена. Още по време на студентските си години започва любовната му афера с австрийската столица, в която той продължава да се връща през целия си живот.

Дебютира на сцената на Ла Скала през 1960 г., а едва осем години по-късно става главен диригент и художествен ръководител на легендарната опера – пост, който заема в продължение на 18 години. След това пет години е начело на Виенската държавна опера. Паралелно с това оглавява Лондонския симфоничен оркестър (1979-1987) и Берлинската филхармония (1989-2002),където наследява Караян.

За Абадо винаги се е говорило като за изключително съвременен диригент – не само заради репертоара, който избираше, но и заради интерпретациите му на различни композитори. Любим му бе Малер – Абадо се прослави с интерпретациите на австрийския майстор, към когото се обръща още от студентските си години. През 1986 г. диригентът даже основава младежки оркестър във Виена в чест на Густав Малер.

Абадо бе тънък познавач на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Прокофиев и Мусоргски. Интересът му обаче никога не се е ограничавал само с класиката – той показа на света красивото лице на авангардистите Ноно, Шьонберг, Щокхаузен, Перендецки, Булез. Основателят на емблематичния театър „Таганка“ Юрий Любимов заяви за него, че „олицетворява с цялата си фигура, и с двете си ръце музиката; тялото му пее“, каза Любимов, който поставя през 1970 г. операта на Луиджи Ноно „Под яростното слънце на любовта“ съвместно с Абадо.

През 2010 г. сп. BBC Music Magazine обяви Абадо за един от тримата най-велики диригенти на всички времена, наред с Херберт фон Караян и Ленард Бърнстийн. Той остава завинаги фигура, която преведе класическата музика във втората половина на 20. век и запозна света с красотата на съвременната й интерпертация.