Дар ес Салам - на ръба между изобилието и мизерията

Визионерите се надяват на модерен метрополис по подобие на Сингапур, но песимистите се страхуват от появата на друг мръсен беден град. Дар ес Салам е един от най-бързо развиващите се градове и той е достигнал повратна точка, пише BBC в разказ за града, който се намира в Танзания.

В тъмно мазе на един пазар десетки търговци се събират на малки импровизирани сергии за плодове и зеленчуци в спретнати купчинки. Тази част на пазара е с най-търсените места и всички продавачи имат нещо общо – нито един от тях не е роден в Дар ес Салам.

Роленс Елиас е пристигнал преди седем години от село близо до Морогоро на около 150 км на запад. Той е бил фермер, но искал да опита късмета си като търговец. Сега прави около 3000 шилинга всеки ден от продажба на домати в най-далечния ъгъл на мазето.

"Трудно да изградиш живот тук", казва той. "Аз дойдох тук и трябваше да чакам, докато имах достатъчно пари, за да доведа жена си и семейството. Ние всички живеем в една стая, но това е по-добър живот, отколкото в селото."

Докато той подрежда своите домати, една група от неговите приятели се събира наоколо, за да разкаже собствените си истории. Те всички са от Морогоро и са дошли в Дар ес Салам с надеждата за по-добър живот. Говорят за контраста на бедността в селските райони, те са впечатлени от Дар ес Салам и големия град с много възможности. Техните истории се повтарят много хиляди пъти в целия град.

Всеки ден нова вълна от хора пристига, за да се установи там в набързо издигнати бараки. Много други спят по улиците. Тези, които не могат да станат продавачи на стоки от зеленчуци до бейзболни шапки и зарядни устройства за мобилни телефони, метат улиците.

Драматичният наплив е увеличил населението на града от около две милиона преди две десетилетия до четири милиона днес. Ако правителството не направи нищо, населението ще удари осем милиона за 20 години, според Нимрод Мусия, преподавател в университета на града „Арди“.

Той е един от експертите, назначени от правителството, за да създаде "генерален план" за основен ремонт на инфраструктурата на града. Сингапур е негов модел за подражание и той предпочита големите проекти, за да изчисти бедняшките квартали и да изгради мостове, пътища и населени места.

"Когато отидете в Сингапур може да видите техните сателитни градове, околовръстни пътища, техните небостъргачи и техните децентрализирани услуги", казва той. Той посочва, че Дар ес Салам е стоял 20 години без никакви насоки за планиране и сега "силно се нуждае от генерален план".

На пръв поглед мечтата му изглежда достижима. Най-богатите в страната, много от които правят парите си в далечни мини на север изливат пари в града. Но Дар ес Салам е на дълъг път от Сингапур. Икономиката на азиатския град-държава е на стойност 260 млрд. долара за миналата година, в сравнение с 23 млрд. за цяла Танзания, която остава една от най-бедните страни в света. ООН отчита, че 70% от населението на Дар ес Салам живее в нерегламентирани селища, няма гета в Сингапур.

Около 600 семейства изгубиха домовете си в африканския град, разрушени от наводненията в края на миналата година. Правителството обеща да ги настани в нови жилища, но повечето все още живеят във временни приюти или са били оставени да се грижат сами за себе си. Районите с несиметрична икономика на Танзания с една малка супер богата общност и огромно бедно мнозинство са основен белег на града. По-бедните жители са изтласкани в бедняшки квартали без течаща вода или основни услуги. Богатите им съграждани могат да избират между имения за 1 млн. долара на плажа в тузарските северните квартали на града.

Сред много от бедните жители на града, има дълбоко възмущение от властите. "Всеки ден плащам 700 шилинга на правителството за моята сергия", казва продавача на авокадо Мзезе Чуке Гейди. "Ако изкарам 5000 шилинга, плащам 700. Ако не изкарам нищо пак плащам 700." Неговите забележки включват липса на медицинско обслужване, транспорт или основни санитарни условия. Много други хора споделят неволите му.

Професор Нимрод Мусиеви предупреждава, че успехът на планирания ремонт зависи от финансирането. Ракеш Раджани, който също ръководи проект за развитие в града също е притеснен за начина, по който властите се справят с растежа на града. Той казва, че притокът дава възможност да се възползват от таланта на хората и да създадат един голям град, но се притеснява, че властите твърде често потискат бедните. Той казва, че Танзания ще се изправи пред подобен проблем като в Кения през 2007 г., когато хиляди хора бяха убити в насилие след изборите.