Европейски учени прогнозираха щетите от глобалното затопляне през 2080 г.

Към 2080 година, климатичните промени ще причинят щети за 190 млрд. евро в Европа. Около 200 хил. души ще станат жертва на аномални горещини, а загубите от наводнения ще нараснат до 10 млрд. евро. Само в Южна Европа горски пожари, причинени от високите температури, ще унищожат около 8000 кв. км. гори. От засушаване ще страдат седем пъти повече хора отколкото сега, а от повишаване на морското ниво – около три пъти повече.

Такива апокалиптични цифри съдържа последният доклад на Съвместния научно-изследователски център на Европейската комисия.

В него се анализира и въздействието на климатичните промени върху девет сектора от икономиката и екологията: селско стопанство, туризъм, енергетика, транспортна инфраструктура, здравеопазване, състояние на бреговата линия, честота и интензивност на засушаване, наводнения и горски пожари. Щетите от стихийни бедствия са включени в единен икономически модел, за да се прогнозират последствията за населението. То ще пострада най-много от преждевременна смъртност, предизвикана от повишаването на летните температура. Тук, прогнозираните щети са за около120 милиарда евро. Рушенето на бреговата линия на Стария континент в резултат на бедствия ще причини щети за 42 млрд. евро, а селското стопанство ще понесе загуби за около 18 млрд. евро.

Климатичните изменения ще окажат най-голямо влияние върху южната част на континента и южната част на Централна Европа, които ще понесат около 70% от предполагаемите щети. Най-слабо засегнат ще е Северът с около 1% от общо прогнозираните щети. На Великобритания и Ирландия се  падат около 5 % от евентуалните загуби, а на северната част на централна Европа – 24 процента. Заради силните икономически връзки между страните в ЕС обаче, тези загуби неизбежно ще „преливат” и в съседни региони, предупреждават авторите на доклада.

Представеният от тях сценарий предполага също така, че властите в ЕС няма да предприемат никакви активни действия за смекчаване на последствията от глобалното затопляне, а средната температура в света ще се повиши с около 3,5 градуса по Целзий към 2080 г. Ако европейските власти предприемат драстични мерки за ограничаване на парниковите газове, а покачването на температурите не превиши 2 градуса, то щетите от климатичните промени ще са с около 30% по-малко от изчислените за посочения период, смятат учените. Възможен е обаче и доста по-тежък развой, ако се вземе предвид тенденцията за ръст на населението и на глобалната икономика в следващите десетилетия, опасяват се те