Най-значимите международни събития на 2014 г.

Всяка година е белязана от своите големи новинарски истории, които разтърсват света и го променят. 2014-а не е изключение. 

Кои бяха международните събития, които белязаха отминаващите 12 месеца? На този въпрос посвещава обзорен материал американският сайт Business Insider.

Според авторите едно от тях безспорно е изчезването на самолета Боинг 777-200 на Малайзийските авиолинии през март. Полетът MH370 излетя от столицата на Малайзия Куала Лумпур за Пекин и се изгуби от радарите над Южнокитайско море. От този момент съдбата му стана мистерия, която развълнува света. На борда имаше 239 души, повечето от които с китайска националност. Какво се случи с тях остава неизвестно за широката публика до днес. Възникнаха множество спекулации. Недълго след инцидента властите в Малайзия обявиха, че близките на изчезналите трябва да приемат, че всички пасажери са загинали, макар да нямаше доказателства за това. Предполага се, че самолетът е отклонил курса си и е паднал на повече от 2000 км южно от австралийския град Пърт. Мултимилионна международна операция, ръководена от Австралийските военноморски сили, издирваше останки от него на повърхността на водата в райна, както и в дълбочина - чрез подводния робот "Блуфин". Такива така и не бяха намерени. 

Друга водеща тема в международните медии беше референдумът в Шотландия за раздяла с Великобритания, при който шотландците казаха "не" на отделянето си от Обединеното кралство с 55% от вота. Кампанията им насърчи други области, щати и региони в държавите да подновят усилията си за отделяне. Например Бавария в Германия или Тексас в САЩ. 

Постоянна тема в бизнес изданията по света бе отново състоянието на Еврозоната и нейния слаб ръст от само 0,2% между юли и септември 2014 г., след като Италия изпадна в рецесия, а Франция и Германия бяха на ръба.

Светът обърна поглед и към продемократичните протести в Хонконг, който бе върнат под контрола на китайските власти през 1997 г. след като бе управляван от Великобритания. Положението на града спрямо комунистически Китай бе определяно като "една държава, две системи". Напрежението се повиши през лятото след като Пекин отговори сурово на протестите по случай 25. годишнина от бунтовете на площад Тянанмън. На 3 декември трима от лидерите на протестите се предадоха, след това полицията нахлу в протестните лагери в Хонконг и ги разтури. 

Малко по-рано Нарендра Моди спечели парламентарните избори в Индия. Партията на сина на беден продавач на чай стана първата от 30 години насам, получила абсолютно мнозинство в индийския парламент. Гласоподавателите се надяват, че той ще постигне икономическо развитие в страната, каквото успя да направи в щата Гуджарат, докато беше негов министър. Американското списание "Тайм" обяви Моди за "Човек на годината". 

Продължиха преговорите с Иран за прекратяване на ядрената й програма. Оптимизъм обхвана мнозина през ноември 2013 г., когато САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Германия сключиха временна сделка с ислямския режим за замразяване на програмата. Днес наблюдателите изразяват по-скоро песимизъм, че по този въпрос все някога ще се стигне до удовлетворителен финал. 

Друга водеща тема е спадът на цените на петрола. През юли барел нерафиниран петрол от сорта брент се продаваше за 100 долара, а днес - едва за 60. 

Междувременно всички новинарски емисии по света бяха обхванати от новините за разпространението на смъртоносния вирус ебола в Западна Африка. От началото през март на епидемията, засегнала най-сериозно Либерия, Сиера Леоне и Гвиния, до днес ебола причини смъртта на 6000 души. 

Навлязоха и новините за ужасяващите дела на джихадистката групировка в Ирак "Ислямска държава" (ISIS). Когато САЩ се изтеглиха от Ирак през декември 2011 г. американците мислеха, че са затворили тази страница и страната едва ли ще бъде повод за големи регионални сътресения. "Иракската "Ал Кайда" обаче завзе части от Ирак и Сирия и ги постави под свое ръководството, водена от крайни ислямски разбирания, според които се убиват както християни и американци, така и хора от други клонове на ислямската вяра. Всичко това е подкрепено от солидни приходи за финансиране на терористичната дейност от продажбата на петрол на по-ниски от пазарните цени и съобщения в интернет, чрез видео, с които да се привлича вниманието. 

Най-важната международна тема от годината бе анексирането на Крим от Русия в средата на март. То пробуди напрежение между Изтока и Запада, каквото не бе имало от Студената война. Кризата бе породена от колапса на проруското правителство на украинския президент Виктор Янукович. Той подаде оставка през февруари след бурни протести, породени от нежеланието му да подпише дългоочакван търговски договор между Украйна и Европейския съюз. Украйна, която е в примката на Изтока и Запада едновременно от години, бързо се почувства притисната от съседна Русия да не се свързва с Евросъюза. На 27 февруари проруски бунтовници, свързвани с президента Владимир Путин, завзеха контрола над кримската столица. При референдум, който не беше признат от Киев, 95% от населението на Крим посочи, че иска да бъде част от Русия, която контролираше полуострова до 1954 г. През май проруските сепаратисти в източните украински региони Донецк и Луганск обявиха независимост. 6 месеца по-късно проведоха избори и назначиха местно самоуправление. През май "шоколадовият цар" Петро Порошенко пък бе избран за новия държавен глава на Украйна. Западът незабавно призна победата му. 

До момента повече от 4000 души са били убити в боевете в Източна Украйна. Дори кризата да завърши скоро, ще продължим да живеем с ефектите от нея с години. Появилото се напрежение между САЩ, ЕС и Русия може да преначертае геополитическата карта и да промени бъдещето.