Отиде си великият Умберто Еко

Един от най-великите мислители на нашето време, италианският писател и философ Умберто Еко почина след боледуване от рак, съобщиха италиански медии като се позоваха на информация от семейството му.

84-годишният автор на емблематични романи като "Името на розата", и "Махалото на Фуко" е страдал от известно време от коварната болест, но въпреки това не спираше да работи до последно. Много от философските му есета в последните години стигаха до българската аудитория през страниците на списание ""Мениджър".

Последният му роман, "Нулев брой" излезе миналата година. Еко е енциклопедичен ум, автор на редица академични трудове и есета в областта на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория. Пише и детски романи

Роден е на 5 януари, 1932 година в град Алесандрия в северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”, припомня БГНЕС.

Младият Умберто е възпитаник на католически училища. След това следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. Публикува първата си книга "Естетиката на Тома Аквински"  през 1956 г. , която е разширен вариант на докторантурата му.

От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет.

През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.

В трактатът „Отворената творба” от 1962 г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

През 1963 г. Еко се присъединява към „Gruppo 63" – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа. През 1975г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.

В края на 70-те години вече е уважаван експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди. По историческата мистична творба,бе сниман и филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.

Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско. Женен е за Ренате Еко от 1962 г., с която имат син и дъщеря. Последните години от живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини. Наследството от знания и мъдрост, което ни оставя е безкрайно. Той вярваше, че:

„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”

***

„Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и - ако се наложи, - благоразумен при потулването им.”

***

„Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”

***

„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!”

***

„За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие."

***

„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи."

***

„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи."

***

„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”

***

„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.” 

***