Страната, която е прекалено богата

Норвегия разполага с толкова много пари, че буквално се чуди как да ги управлява. Това е основният й проблем. Полуостровната държава, чието население днес се отправя към урните, е най-големият частен фонд в света, посочва коментар на агенция АФП. Богатството й възлиза на 750 милиарда долара или, средно, 1,25% от пазарната капитализация на всяка публично търгувана компания в света. Състоянието й е събирано с години от приходите й от петрол. 

„Всички държави около нас са принудени да намалят разходите си. Нашето най-голямо предизвикателство се състои в това, че петролното ни богатство е толкова голямо, че сме изправени пред риска да го похарчим за проекти, които се отклоняват от общоприетата употреба и не са достатъчно печеливши”, коментира Оейстайн Доерум – главен икономист в най-голямата норвежка банка DNB.

Дилемата е дори по-голяма, защото популисткото дясно в страната, събрано в Прогресивната партия, иска да бъдат прекратени предпазливите политики, отстоявани от други партии, и да сформира правителство с консерваторите след изборите.

От 1990 г. насам скандинавската нация влага приходите си от петрол във фонд, чиято цел е да гарантира на населението и децата й доброто й дългосрочно бъдеще. Този фонд инвестира основно в акции, облигации, недвижими имоти, които се намират в чужбина - за да се избегне прегряването на норвежката икономика. За да бъде подсигурено нарастване на националния депозит никое правителство няма право да изтегля от фонда повече от 4% годишно – прогнозираният годишен приход от него. Теглените пари се ползват за да се балансира бюджета на страната, който в противен случай би бил на червено.

„Да имаш разнебитени училища и изпочупени пътища и същевременно да разполагаш с огромен петролен фонд, принадлежащ на обществото, е доказателство за пестеливостта и мисленето в дългосрочна перспектива на новежките лидери”, казва Доерум.

Прогресивната партия в страната иска да премахне ограничението за харчене и да вземе повече от националните печалби, които да вложи в образование, изследвания и инфраструктура. Според нея така ще се положат основите на бъдещ растеж, който ще се окаже печеливш за нацията в средносрочен план. Проблемът е, обаче, че консерваторите, които е твърде вероятно да сформират с нея бъдеща коалиция, смятат, че това би било твърде щедро. Те посочват, че фондът продължава да расте и следователно сумата от него, която може да бъде получавана от правителството, нараства пропорционално. Най-важният момент на преговори между двете партии е свързан с разпределението на държавните пари.

Въпреки че норвежката икономика се забави, скъпата инжекция от публични средства в нея може да й подейства дестабилизиращо. Безработица там почти няма. Бумът на петролния сектор прави ръст на заплатите и повишава стандарта, който се прилага дори в традиционни индустрии, които са в конкуренция да привлекат квалифицирана работна ръка. Резултат от това е, че заплатите в норвежката индустрия са около 70% по-високи от тези в останалите европейски държави. Това остро подкопава конкурентоспособността на националните износители. Вливането на петролни долари би имало катастрофални последствия за безработицата и публичните сметки.

Всичко в Норвегия зависи от това как страната ще похарчи парите си. „Ако изберем да понижим данъците, негативните ефекти върху икономиката ще бъдат по-малко изразени, защото това стимулира спестяванията в краткосрочен план”, смята Торбьорн Ейка – изследовател в норвежката статистическа агенция.

Премиерът Йенс Столтенберг, който изглежда подготвен, че може да загуби изборите, предупреди, че бюджетният план на страната за 2014 г. ще бъде представен през октомври. Това може би ще бъде последният държавнически акт на правителството му. В програмата е заложено ограничаване на потока пари, събрани от петрола, до не много повече от 3%. През миналата година правителствените пари, получени от печалбите от фонда, бяха 3,3%. Мярката се вписва в икономическите препоръки на МВФ и цели да усложни възможно решение на бъдещо правителство да започне да харчи норвежкото богатство твърде активно за здравеопазване и инфраструктура, забравяйки обещанието за гаранция за дългосрочното бъдеще.