„Ню Йорк Таймс”: Само Путин може да спре тази война

„Свалянето на малайзийския самолет е зов за край на украинския конфликт. Нарастващият брой на жертвите на терен, ескалацията на американските санкции над Русия, военен самолет, който беше свален и сега ужасяващото унищожение на малайзийския превозвач с 298 души на борда, обстрелян от ракета земя-въздух. Украинският конфликт отиде твърде далеч и стана прекалено опасен”.

Това отбелязва в редакционен коментар вестник „Ню Йорк Таймс” днес. 

"Има един човек, който може да спре конфликта преди събитията да се развили още по-трагично - руският президент Владимир Путин. Това може да стане като той нареди на поддържаните от Русия сепаратисти в Източна Украйна да прекратят въоръжения си бунт и като прекъсне потока от пари и тежки оръжия към тези групи", посочват авторите на материала.

„Въпреки успокоителните му приказки и жестове, Путин продължава да налива масло в огъня, като не затваря тези потоци, бяга от прекратяване на огъня и избягва сериозни преговори с международно посредничество”, отбелязва вестникът. „Президентът Обама напълно оправдано одобри нови строги санкции. Европейският съюз наложи своите собствени, по-малко затегнати мерки”, пише изданието.

Ето как продължава коментара:

"Може да е необходимо известно време напълно да се уточни кой точно е отговорен за свалянето на полет 17 на малайзийските авиолинии над Източна Украйна, за който вицепрезидентът Джо Байдън заяви, че е бил „взривен в небето”. Официални лица в Амстердам твърдят, че самолетът е ударен от снаряд, произведен в Русия. Проруските сепаратисти в Източна Икрайна отрекоха да са виновни.

При все това, трагедията се случи и тя е най-лошата катастрофа на един все по-оскъпяващ се и брутален конфликт, който можеше и трябваше да бъде приключен отдавна. Ако г-н Путин искаше да направи политически жест за руските интереси, той го направи преди седмици. Неговата душа, циничен интерес, явно са твърде накърнени и с наказването на Украйна той и поддръжниците му изглежда се оказват неспособни да приемат, че моделът на управление, със целия му хронизъм, корумпираност и тормоз, не е този, който много бивши съветски поданици биха искали.

Целя текст може да прочетете тук.