В продължение на десетилетия енергията се възприемаше като даденост – налична, сравнително евтина и предвидима. За повечето компании тя беше просто фонов разход в баланса, а не стратегически фактор. Това мислене се промени през последните няколко години. Поредица от кризи – геополитически, ценови, климатични и регулаторни – изведоха енергията от периферията и я превърнаха в централен управленски риск за всяка една компания.

Днес за бизнеса е все по-очевидно, че енергийната несигурност не е временен проблем, който ще „отмине бързо“, а структурна характеристика на новата икономическа среда. В този контекст въпросът вече не е просто „откъде купуваме енергия“, а как управляваме енергийния риск в дългосрочен хоризонт – по начин, който не подкопава конкурентоспособността, инвестиционните планове и устойчивостта на бизнеса.

Именно тук геотермалната енергия започва да се очертава като едно от най-подценяваните, но и най-стратегическите решения за България.

От „минерални бани“ към системна енергия

В българския публичен дебат геотермалната енергия все още често се свежда до минерални извори, балнеология и спа туризъм. Това възприятие не просто не отразява реалността, а изкривява икономическата логика на ресурса. Геотермалната енергия не е „екзотично допълнение“ към енергийния микс, а пълноценен енергиен източник с потенциал за индустриален и системен мащаб.

По същество тя представлява топлината, акумулирана в земната кора в резултат на естествени геоложки процеси, допълвана в плитките слоеве от слънчевата радиация и в дълбочина – от вътрешния топлинен поток на Земята. Това я прави практически неизчерпаем ресурс.

Ключовото ѝ предимство е непрекъсваемостта. За разлика от слънчевата и вятърната енергия, геотермалната не зависи от време, сезон или метеорологични условия. Тя работи 24/7, без батерии, резервни мощности и сложни и скъпи балансиращи механизми, и може да се изгражда почти навсякъде върху минимална площ. В свят, в който делът на променливите ВЕИ расте, това я превръща в стратегически икономически и енергиен ресурс, който има своето място като нисковъглеродна балансираща мощност. Нещо повече, геотермалната енергия, в капацитета си за производство на електрическа енергия, притежава инерционните сили за балансиране на честотата на тока в мрежата.

Една от причините геотермията да остава подценена е смесването на технически понятия. В управленски и инвестиционен контекст обаче разликите са ключови. Геотермалният потенциал обхваща цялото количество топлинна енергия на дадена територия. Геотермалният ресурс е онази част от потенциала, която може технически да бъде достигната. А геотермалните запаси са ресурсът, който е икономически изгоден при използване на съвременни технологии за добив. На практика минералните води представляват преди всичко индикатор за наличие на топлина на малка дълбочина, което е предпоставка за усвояването на геотермалните ресурси на изключително изгодни цени.

Геотермията през погледа на мениджъра

За ръководните кадри днес геотермалната енергия не бива да се разглежда като „зелена кауза“, а като инструмент за управление на финансовия риск. Тя съчетава рядко срещани на енергийните пазари предимства: дългосрочна ценова предвидимост, тенденция към понижаващи се разходи, нисък въглероден и регулаторен риск, и възможност за локална енергийна независимост.

На практика това означава по-малка експозиция към ценови шокове, геополитически сътресения и бъдещи въглеродни регулации. За индустрията това не е просто оптимизация на разходите, а ключов фактор за стратегическо планиране, особено в енергоемки сектори като производството, химическата и хранително-вкусовата промишленост и логистиката.

България и нейното геоложко предимство

Геоложки България разполага с предимство, което рядко попада във фокуса на икономическите и енергийните анализи, но има потенциала да промени цялостната логика на енергийния преход и растежът на икономиката. Страната се намира в зона с повишен геотермален градиент – температурата в земните недра нараства сравнително бързо с дълбочината, между приблизително 25 и 50°C на километър в различните региони.

На практика това означава, че температури, напълно подходящи за индустриално отопление, централни топлофикационни системи и производство на електроенергия, се достигат на дълбочини между 2 и 6 километра –те са стандартни за съвременното сондиране и добре познати на нефтено-газовата индустрия.

Север и Юг: два различни стартови сценария

Северна България има съществено структурно предимство. В региона са натрупани десетилетия данни от дълбочинни нефтено-газови сондажи, включително на дълбочини над 4 километра. Това означава, че дълбоката геология е сравнително добре позната, а наличието на геотермални резервоари с висок температурен потенциал е потвърдено. За бизнеса това на практика представлява среда, в която може да се планира реално изграждане на геотермални системи с времеви хоризонт от 3-5 години.

Южна България е по-сложно устроена тектонски и по-слабо проучена в дълбочина, но множеството термални проявления, минерални извори и сондажни води са силен индикатор за активни топлинни системи под земята на малки дълбочини. Там логиката за бизнеса е обратната: преди директна експлоатация, е необходимо да се извършат целенасочени геоложки проучвания, които да идентифицират най-перспективните геоложки структури на най-изгодните цени.

Плитка и дълбока геотермия – две скорости, една стратегия

Геотермалната енергия не е еднотипна технология. Тя има две ясно разграничени, но взаимно допълващи се направления, които следва да се разглеждат като елементи на обща стратегия.

Плитката геотермия, реализирана чрез геотермални термопомпи, е най-бързо приложимият сегмент. Тя носи нисък геоложки риск и може да се внедрява практически навсякъде – от жилищни и търговски сгради до индустриални и логистични обекти – в срокове от няколко седмици до няколко месеца. При добро проектиране тези системи постигат коефициент на преобразуване между 6 и 8, което означава значително по-ниски разходи, дългосрочна ценова предвидимост и минимален регулаторен риск.

Дълбоката геотермия е „стратегическата карта“ за бизнеса и икономиката. Тя осигурява базова мощност над 8000 часа годишно и може да захранва градове, индустриални зони и топлофикационни централи – без внос на изкопаеми горива и без зависимост от глобалните енергийни пазари. Икономически тя е изненадващо конкурентна: изгражда се приблизително три пъти по-бързо от ядрената енергия, изисква около два пъти по-нисък капиталов разход и доставя стабилна енергия без разходи за гориво през целия си жизнен цикъл. Това я превръща не просто в „зелена“ технология, а в стратегически инфраструктурен актив.

Къде България сама си връзва ръцете?

Въпреки значителния си потенциал, геотермалната енергия остава недостатъчно застъпена в националните стратегически документи на България. Оценките ѝ продължават да се основават предимно на броя и дебита на минералните извори – подход, който пренебрегва дълбоките високотемпературни ресурси с най-голямо икономическо значение, както и ролята на термопомпите като най-бързото и ефективно решение за отопление и охлаждане.

Тази празнина води до сериозен стратегически проблем. България се ориентира към капиталоемки енергийни решения като ядрената енергия, при които както технологията, така и ресурсът са вносни, като едновременно с това запазва зависимостта си от вносни изкопаеми горива и създава нови зависимости от външни енергийни технологии като фотоволтаици и батерии.

В дългосрочен план това неминуемо увеличава икономическата уязвимост – към пазарни шокове, геополитически рискове и политическа обвързаност с доставчици на ресурси и технологии. Когато този модел се утвърди, той престава да бъде технически пропуск и се превръща в структурен риск за икономиката, бизнес растежа и привличането на чуждестранни инвестиции.

Скритият стратегически актив

Експертните оценки на БАГЕ показват, че геотермалният ресурс на България вече може да бъде планиран количествено и интегриран в дългосрочната енергийна политика на страната.

Още в периода 2030–2032 г. България реалистично може да развие хиляди мегаватчаса директно геотермално отопление, в комбинация с охлаждане. Възможно е изграждането на нови или модернизацията на съществуващи топлинни мощности, съпоставими по мащаб с най-големите топлофикационни системи. Паралелно с това, в рамките на няколко години могат да бъдат реализирани 200–300 MW базова електрическа мощност от дълбока геотермия.

В хоризонт до 2050 г. този потенциал нараства до гигавати електрически мощности и десетки гигавати топлинна енергия, което позиционира геотермалната енергия сред базовите източници на страната. Това не само подпомага декарбонизацията на енергетиката, но създава дългосрочни конкурентни предимства за икономиката.

Днес ключовият въпрос вече не е дали този ресурс съществува. Той е наличен, измерим и икономически оправдан. Истинското предизвикателство е дали България ще продължи да го възприема като „скрита даденост“ или ще го превърне в осъзнат стратегически актив. Геотермалната енергия може да осигури именно онази стабилност и предвидимост, от която бизнесът се нуждае – но само ако страната прояви необходимата политическа, институционална и инвестиционна воля да го оползотвори.

АКЦЕНТИ от International Renewable Energy Agency (IRENA)

През 2024 г. в световен мащаб са въведени в експлоатация приблизително 320 MW нови геотермални мощности за производство на електроенергия. В резултат на това общата инсталирана геотермална електрическа мощност в света достига близо 15,4 GW.

• Среднопретеглената цена на електроенергията (LCOE) за проектите, въведени в експлоатация през 2024 г., възлиза на 0,060 USD/kWh, което представлява намаление с 16 % спрямо 2023 г.

• През 2024 г. средната стойност на киловат инсталиран мощност на осемте геотермални електроцентрали, включени в базата данни на IRENA, е 4 015 USD/kW, при 4 699 USD/kW през 2023 г.

• Геотермалните електроцентрали обикновено се проектират за непрекъсната работа с максимално възможна натовареност, с цел поддържане осигуряване на базова електроенергия денонощно. През 2024 г. среднопретегленият годишен коефициент на използваемост (capacity factor) на нововъведените мощности достига 88 %.

Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ) е национално сдружение, което обединява наука, бизнес и експерти за развитие на геотермалната енергия в България — от проучване на ресурсите до подготовка и реализиране на проекти. Организацията подпомага внедряването на съвременни геотермални решения и развитие на политиките с цел изграждането на устойчива, нисковъглеродна и по-независима енергийна система.