В продължение на десетилетия енергията се възприемаше като даденост – налична, сравнително евтина и предвидима. За повечето компании тя беше просто фонов разход в баланса, а не стратегически фактор. Това мислене се промени през последните няколко години. Поредица от кризи – геополитически, ценови, климатични и регулаторни – изведоха енергията от периферията и я превърнаха в централен управленски риск за всяка една компания. Днес за бизнеса е все по-очевидно, че енергийната несигурност не е временен проблем, който ще „отмине бързо“, а структурна характеристика на новата икономическа среда. В този контекст въпросът вече не е просто „откъде купуваме енергия“, а как управляваме енергийния риск в дългосрочен хоризонт – по начин, който не подкопава конкурентоспособността, инвестиционните планове и устойчивостта на бизнеса. Именно тук геотермалната енергия започва да се очертава като едно от най-подценяваните, но и най-стратегическите решения за България. От „минерални бани“ към системна енергия В българския публичен дебат геотермалната енергия все още често се свежда до минерални извори, балнеология и спа туризъм. Това възприятие не просто не отразява реалността, а изкривя...