Изкушавам се да започна с „младите хора не са за завиждане в момента“, но да си признаем честно –техният живот тепърва предстои и са пълни с енергия за осмисляне на промените. Да, изкуственият интелект поставя въпроси, които не сме си и представяли, че са възможни. Да, не знаем накъде ще се развива образованието. Да, офис работата, която големите техномилиардери (а вече и трилионери) бясно препускат да автоматизират и да завладеят напълно, дори в сянката на апокалиптични страхове за края на човечеството, изглежда все по-малко атрактивен кариерен избор. Да, стартъп пазарът става все по-наситен и е трудно да изпъкнеш, а и блестящите идеи винаги са по-лесни в началото. Да, креативната индустрия трепери. Десетки хиляди нови игри се публикуват годишно в Steam, десетки милиони нови песни в Spotify, а дори инфлуенсърите почват да бъдат измествани от виртуално генерирани такива. Да, има несигурност. Страховете, че по-младите хора, още от Gen Z нататък, са на прага да изгубят както традиционния кариерен път на белите якички, така и предприемаческите възможности, популяризирани през последното десетилетие, а и с тях и обещанието за добър живот, вече карат някои от представителите на поколението да с�...