Кризата в Персийския залив отново подчерта енергийната уязвимост на Европа – както по отношение на зависимостта от доставки, така и спрямо глобалните ценови равнища. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2025 г. около 34% от суровия петрол и 20% от втечнения природен газ (LNG) преминават през Ормузкия проток. В същото време едва около 10–12% от петрола, потребяван в Европа, и приблизително 12–15% от нейното потребление на LNG са пряко свързани с този маршрут. Значението му обаче остава критично, тъй като определя цените на енергията в световен мащаб. Въздействието на кризата варира в различните държави. Икономики като Италия и Гърция разчитат в по-голяма степен на суров петрол от Персийския залив и са по-уязвими, докато други като Испания и Франция, с по-диверсифицирани източници на доставки, са относително по-защитени. Въпреки това дори по-малко зависимите страни са изправени пред нарастващи разходи за енергия, особено в промишлените сектори. От началото на конфликта с Иран цените се характеризират с изключителна волатилност. Цената на суровия петрол сорт „Брент“ достигна връх от около 144 долара за барел, след което спадна с около 16% вследствие на признаци за деескалация. ...