Когато орелът пребори напора на ветровете, решещи като гребени планинските хребети на Загрос, той ще свидетелства история за ями и дим. На юг черни кариеси стоят вкопани по ядрената площадка Натанз в Исфахан, на север кълба от черна прежда се вият на талази от горящите петролни рафинерии в Техеран. И колкото повече грабливата птица набира височина, толкова повече пред взора ѝ се разкриват обгорелите рани на Иран. Жарта на пепелта и задушливостта на димната завеса пълнят ноздрите на леопарда, докато той пристъпва в следи от кръв край вкопаните силози, наблъскани със снаряди и дронове. Леопардът знае, че лапата му не може да стигне до небето, но и че орелът не може да кацне на земята, защото четириногият хищник остава господар и на върховете на Алборз, нахлузили снежни ямурлуци, и на пустинята Лут, дъхаща на пещ. Във война, която души гърлото на Ормузкия проток, а метални птици самоубийци чертаят нови граници в Близкия изток, орелът и леопардът продължават да се дебнат във фатален танц, чиито стъпки оставят опожарени следи по земята.    САЩ: ревизия на амбицията в сблъсък с реалността В рамките на войната с Иран САЩ постепенно редуцират обхвата на целите си: от (1) смяна на режима се п...