На срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на месец юли гостите се озоваха сред твърде специфична хореография. Идеализирана и блудкава препратка към Османската империя ги посрещаше от всеки ъгъл на изградената иначе в строг междувоенен Баухаус столица на Кемал Ататюрк. От щитове и ятагани по стените през османски знамена и псевдотрадиционни ансамбли, изпълняващи мехтери, до „еничари“, подредени в шпалир по стълбите на президентския дворец, постановката беше пълна и еднозначна. Образът на кемалистката република, стремяща се към равнопоставеност със западните демокрации и към европейска интеграция, е вече окончателно заменен с публична проекция на имперска сила и опита за възкресяване на една химерична и самовнушена идеализирана османска идилия. В друго време своеобразната Ердоганова „опера на площада“ би могла да изглежда просто кичозно, комично или дори умилително. Днес обаче мястото и ролята на Турция в света и региона не предразполагат към смях. Нито театралните пиеси на президента ѝ могат да бъдат приемани като забава. С втората по численост армия в НАТО, голяма собствена отбранителна индустрия, значителен технологичен капацитет и устойчив консенсус по основните въ...