Как си обяснявате високата популярност на Джорджеску в Румъния? В кой момент точно изгря неговата звезда?

Краткото обяснение се свежда до една дума: Русия. Станахме свидетели на една от най-зрелищните руски дезинформационни кампании, които светът някога е виждал. Не знам за друг кандидат, който да е бил издигнат от полуанонимност до най-популярния политик в страната само за няколко седмици.

Някои числа са шокиращи. Координирани са били 25 000 акаунта в TikTok, за да подкрепят Джорджеску. Видеата му са гледани от 700 милиона души само в последните три месеца преди изборите, а акаунтът му е имал 4,5 милиона гледания още в първия ден. Има разследвания за десетки милиони евро, вложени в кампанията му от руски източници или свързани с Русия лица. Официално той е декларирал нулеви разходи.

Всичко това се случва, докато той е практически неизвестен. Бил е в политиката в продължение на години, но никога не е успявал да привлече широка подкрепа извън някои крайни кръгове. Няколко седмици преди първия тур на президентските избори социологическите проучвания му даваха между 3 и 5%. В първия тур той получи 23% от гласовете. Повечето от тези, които гласуваха за него, изобщо не знаеха кой е.

Има и други фактори. Много свещеници открито агитираха за него в църквите. Десни екстремисти и кръгове, свързани с бившите комунистически структури, също го подкрепиха.

Има ли и други причини, които помогнаха за успеха на тази кампания?

По-дълбоките причини са по-сложни.

Толкова много румънци се поддадоха на неговите послания, защото са отблъснати от останалите политици. Те отчаяно искаха да вярват, че той е нещо различно. Но той не е, просто неговите избиратели отказват да приемат фактите.

Дори когато открито изрази възхищение към крайнодесни престъпници от 30-те и 40-те години, когато каза, че Pepsi Cola е пълна с наночипове, за да могат хората да бъдат контролирани, или когато твърдеше, че се е срещнал с извънземно – неговите привърженици видяха във всичко това „кампания за очерняне“, защото той беше тяхната надежда.

Те мразят корупцията, привилегиите, начина, по който се управлява страната. Други бяха заблудени, че останалите кандидати ще въвлекат страната във война, докато той е „кандидатът на мира“. Някои „заплахи“ бяха буквално измислени, като „ЛГБТ заплахата, която ще покрие Румъния с дъги“, или „глобалистите, които ограбиха страната“. Тази смесица от теми носи лесни гласове по време на избори.

Гневът, страхът и разочарованието бяха използвани много умело.

Румъния е първата страна в Европа, която анулира избори заради намеса на Русия и не допусна кандидат до избори. Знаем, че съмнения за руска намеса в изборния процес има в много страни в Европа, а дори и в САЩ. Как румънското общество възприема това решение – като защита на демокрацията или като политическа манипулация?

Румънците са разделени по въпроса. Повечето образовани, прозападно настроени граждани приветстват решението, докато другата част от обществото е яростно против и го възприема като конституционен преврат.

Но прозападният лагер е по-силен в Румъния, независимо от числата – политически, икономически и институционално. Той включва както либерални граждани от големите градове, които гласуват за по-нови и реформаторски партии, така и тези, които подкрепят традиционните център-десни и център-леви партии.

Затова привържениците на това решение доминират в обществените дебати.

Това обаче не означава, че ще доминират и на изборите – бъдещето на вота остава отворено.

Ще окаже ли влияние решението на Конституционния съд за забраната Джорджеску да се кандидатира за президент на предстоящите избори върху изборния резултат и в каква посока?

Случаят с Джорджеску отвори опасен прецедент в румънската политика. Той показа, че е възможно крайнодесен кандидат да стигне до втория тур на президентските избори с реални шансове да ги спечели.

Още по-опасно е, че сега милиони румънци ще подкрепят кандидати, подобни на Джорджеску. Доста кандидати вече се опитват да се „прилепят“ към неговия образ и да оглавят популисткия „антисистемен“ лагер.

Най-вероятният сценарий е втори тур между „политически наследник на Джорджеску“ и кандидат от прозападния лагер. Но както показаха последните избори, в ерата на социалните мрежи нищо не е сигурно.

Как си обяснявате желанието на Илън Мъск да оказва влияние върху вътрешните избори в Германия и в Румъния?

Не знаем пълните му намерения. Той може да има план за създаване на хаос и подкрепа на крайните партии в ЕС или просто да иска да затвърди имиджа си на „борец срещу статуквото“. Неговите намеси – както и тези на вицепрезидента Джей Ди Ванс – предизвикаха опасения сред прозападния лагер, че ще бъдем принудени да приемем Джорджеску като кандидат. В крайна сметка тези позиции не повлияха вероятно защото европейски лидери като Макрон застанаха твърдо зад Румъния.

Какви са основните предизвикателства пред румънското общество днес и какви послания очакват хората да чуят по време на предизборната кампания?

Основните проблеми са същите като в повечето държави от региона: корупция, привилегии за политиците (особено „специалните пенсии“), инфлация и икономически трудности, неефективна здравна система и неравенство. Хората са уморени от празни обещания и затова често търсят радикални решения като Джорджеску.

Как Европа може да се справи с вълната от дезинформация?

Няма лесно решение. В дългосрочен план трябва да променим образователната система, за да насърчим критичното мислене. В средносрочен – да подобрим демократичния процес, така че хората да се чувстват представени. В краткосрочен – да засилим фактологическата проверка и да държим социалните мрежи отговорни. Техните алгоритми не само могат да бъдат манипулирани от външни участници, но и от самите собственици. Социалните медии вече са твърде могъщи и често вредят на демокрацията.

Лучан Лумезеану е професионалист в областта на комуникациите, публичните дела и политическия риск в Румъния. Той е бивш журналист, бил е ръководител на политическия отдел и старши редактор в румънски медии. След това продължава кариерата си в консултантския сектор, а по-късно навлиза в корпоративната сфера, където участва и ръководи редица бизнес асоциации. По-късно основава собствена компания, специализирана в публични дела и политически риск, връзки с обществеността и зеления преход.