Древните олимпийски игри са заемали толкова важно място в историята, че историкът Тимей от Таормина започнал да изчислява времето по тях. Векове по-късно, когато традицията се възражда, олимпиадите продължават да бъдат символ на смелия дух, на върхови постижения и на съкровени мечти.

В средата на ХХ в. олимпийският дух се пренася и на полето на науката, когато започва да се организира Международната олимпиада по математика през 1959 г., осем години по-късно и Международната олимпиада по физика. Престижът на тези състезания расте с всяка изминала година, а участниците в тях получават международно признание. Само от януари до септември тази година българските олимпийци по природни науки спечелиха 34 медала. Учениците в тези отбори заразяват със своя устрем, ясни цели, упоритост и отдаденост. Състезанията за тях са низ от удивителни преживявания, които маркират пътя не само на професионалното, но и житейското им развитие. Подкрепата на техните ръководители е от решаващо значение за олимпийците, за да могат да достигнат необходимата степен на спокойствие и увереност и да представят себе си по най-добрия начин. Срещата с тези млади, уверени, знаещи хора и техните ръководители и учители беше изключително зареждаща, провокира размисли и ни даде една инатлива убеденост, че може и по друг, по-значим и облагородяващ начин да градим обществото и бъдещето си.

Следващите няколко материала са посветени на тях – на хората, които с много амбиция, дисциплина, талант и смелост покоряват върховете на знанието.