Господин Гърдев, защо избрахте точно „Вакханки“? Доколкото зная, носите текста в себе си от доста време? Не съм сигурен, че аз избрах „Вакханки“. По-скоро дълго отлагах момента, в който трябваше да призная, че съм ги избрал. Историята нa взаимодействията ми с този текст започва през 1994 г. Първият ми писмен опит за режисьорска експликация датира оттогава, а интересът към пиесата – още по-отрано, още от гимназията. Това е достатъчно дълго, за да престане да бъде просто режисьорски проект и да придобие характеристиките на съпътстваща биографията ми регулативна идея. През това време контекстът се променяше и пиесата се променяше с него, без Еврипид, разбира се, да е имал възможността да промени и една дума в нея. В началото ме интересуваше преди всичко сблъсъкът между Аполоновото и Дионисовото начало. Философията на Ницше неизбежно влияеше на прочита ми, както, между другото, и теологическите разногласия за характера на Дионис между Павел Флоренски и Вячеслав Иванов. С времето постепенно започна да ме занимава повече политическата антропология на този конфликт. Какво прави едно общество с онова, което не може да интегрира в представата си за самото себе си? И какво прави отчужденият, и�...