Цифровизацията на икономиката е основен двигател на конкурентоспособността в съвременния свят. В контекста на България обаче ситуацията е далеч от оптимистична. Тази статия разглежда степента на цифровизация в 11 индустрии, които обхващат 90% от икономиката на страната в сравнение със средните стойности за ЕС-27.

Ключови показатели за цифровизацията

Анализът* обхваща 14 ключови показателя, включително използването на интернет, наличието на уебсайт, ERP, CRM, BI (Business intelligence), облачни услуги, AI, електронна търговия и мерки за киберсигурност. Резултатите показват, че България изостава значително в почти всички от тях.

От 14-те разгледани показателя България се доближава до средните стойности за ЕС само по отношение на киберсигурността, като разликата е „само“ 10%, защото бизнесът в България инвестира и се пази добре. Най-слабият ни показател е в използването на BI системи, където страната изостава с цели 72% от средното за ЕС-27. Обобщено достигаме 48% от средните стойности за Съюза... По-далеч дори и от средните доходи.

Разлики в цифровизацията според размера на бизнеса

Разглеждайки данните по размер на бизнеса, ясно се вижда, че големите компании в България са водещи по отношение на цифровизацията. Малките предприятия достигат едва 46% от средните нива за ЕС, средните – 54%, а големите – 60%, като по два от показателите техните резултати надхвърлят 90%.

Тази ситуация се обяснява и с факта, че близо 40% от оборота в икономиката се държат от чуждестранни инвеститори, основно в големи и средни предприятия. Но трябва да се отбележи, че големите компании са под 1000 като общ брой, а средните – по-малко от 5000.

Изкуствен интелект ли…

Използването на изкуствен интелект (AI) е ограничено в България, като в пет от 11-те индустрии AI дори не се използва. Единственото изключение е ИКТ индустрията, където данните за използването на AI са обнадеждаващи. Въпреки това броят на компаниите, използващи AI, е сравнително малък и не включва чуждите R&D инвеститори в софтуерния сегмент.

ERP, CRM, BI

ERP системите остават основен бизнес софтуер в страната, но нивото на използването им достига едва 50% от средните стойности за ЕС. Информатици, търговци и фабричният бизнес се справят най-добре. Драмата с ERP-та тук все още е с облака. Съотношението ERP спрямо CRM системите е 2:1, като CRM са слабо представени, особено в търговския сектор. Най-слабото представяне е в използването на BI системи, където стойностите са едва видими извън ИКТ и професионалните услуги.

Чия е отговорността за изоставането?

Нагледахме се на многобройни вълни от европроекти за дигитализация на икономиката на страната. Виждахме и как едни странни „startup“ фирми „усвояват“ шест- и седемцифрени суми за „дигитализация“, интегрирайки сложни системи за управление още от първия месец на регистрацията си. Слушахме представители на изпълнителната власт да обещават по форуми и семинари как има достатъчно пари.

Но никой от изпълнителната власт за тези години не се беше подготвил с поне елементарно представяне на цялостна картината за дигитализация на икономиката в страната. Никой не ги и попита. И така изпуснахме много значителни инвеститори от света на ИКТ корпорациите. Отидоха в Гърция, а сега и в Румъния. А страната имаше и все още има рядък шанс за милиарден инвестиционен ИКТ проект.

Резултатите от анализа на 11-те индустрии по избраните от нас базови показатели за дигитализация са следните: България е на последно място по 5 показателя, предпоследно – по 2, 25-о място – по 3, и най-добре се представя по показателя за интернет достъп – 22-ро място.

Докато цифровизацията остава ключов приоритет за развитието на европейските икономики, България трябва да положи значителни усилия, за да настигне останалите страни от ЕС. Липсата на ясна стратегия и недостатъчните инвестиции в този сектор са основните причини за изоставането на страната в сравнение с останалите държави от Общността.

Парите по Плана за възстановяване и устойчивост, от които значителни суми са предвидени за дигитализация, също не идват. Говорим за цифровизация, за развитие на облачни услуги и изкуствен интелект, а 73% (!!?) от сънародниците ни не могат да свалят приложение и да го конфигурират.

Без спешни мерки и ангажимент на всички нива България ще продължи да изостава дори в сравнение с държави извън ЕС, защото албанците** вече (2023) са преди нас…

* Данните в статията са от: The Digital Economy Observer Bulgaria vs. EU27, ed. IX, 2024.

** Данните за Албания се наблюдават като страна – кандидатка за членство в ЕС.