Допреди няколко години темата „Изкуствен интелект и киберсигурност“ звучеше като сценарий от близкото бъдеще. Днес тя е част от ежедневието на всяка организация, която управлява дигитални услуги, данни и свързани системи. AI вече помага на екипите по сигурност да анализират огромни обеми от информация, да откриват аномалии и да реагират по-бързо. Същевременно същите възможности се използват от нападателите за все по-убедителни измами, по-бързо разузнаване и автоматизиране на отделни етапи от атаката. Тази двойна роля превръща изкуствения интелект едновременно в щит и меч. Технологията сама по себе си не е нито защитник, нито нападател – тя зависи от това кой я използва по-добре, с какви данни борави и с каква скорост ги обработва. За бизнеса въпросът вече не е дали AI ще присъства в киберсигурността, а дали организацията може да го внедри достатъчно бързо и по-важното – сигурно. Една от най-важните промени в съвременните кибератаки не е само техният брой, а скоростта, с която се развиват. Според Global Threat Report 2026 на CrowdStrike средното време, необходимо на нападател да премине от първоначалния пробив към други системи в мрежата (т.нар. breakout time), е намаляло до 29 минути. Това е с 65% по-бързо спрямо ...