Изкушените в мобилните комуникации знаят, че зад съкращението G стои думата генерация или българското поколение. Всичко започна с 1G, което даде възможност за осъществяване на разговори. При 2G към това се добавиха кратките съобщения – SMS. 3G даде възможност за достъп до интернет, чиято скорост беше доста скромна.

Едва 4G позволи на потребителите да гледат видео дори когато се движат в кола със 140 километра в час по някоя от българските магистрали.

И трите български оператора вече имат силно развити мрежи от пето поколение. Ако телефонът ви е на такава мрежа, то вероятно сте усетили по-високата скорост, но едва ли ползвате услуга, която да не е била възможна с предишното поколение. Огромна част от абонатите използват мобилните телефони и таблетите за разговори, кратки съобщения и достъп до интернет за различни цели: електронна поща, гледане на видео и достъп до различни сайтове – голяма част от тях са социални мрежи.

Една от реалните възможности на 5G у нас е използването и за заместител на фиксирания достъп до интернет и гледането на телевизия.

Индустрията е в растеж

Според Европейската космическа агенция (The European Space Agency) размерът на глобалния пазар на 5G услуги се очаква да нарасне от 53 милиарда долара през 2020 г. до 249,2 милиарда долара до 2026 г. при среден годишен темп на растеж (CAGR) от 29,4% през прогнозния период. Растежът на пазара се дължи главно на нарастващата употреба на IoT (интернет на нещата), M2M (Machine-to-Machine) комуникации, собствени 5G мрежи, телемедицина, автономно движещи се автомобили и индустриална автоматизация. 

Освен това различни приложения с интензивно използване на данни, като AR (добавена реалност), VR (виртуална реалност) и видео приложения, изискват ултраниска латентност и високи скорости.

Примерно приложение

В САЩ отделните щати и общините са отговорни за проверката на мостовете, за да се уверят, че са безопасни за движение. Но провеждането на тези инспекции може да бъде отнемащ време процес, който включва посещения намясто и визуална проверка на специфични компоненти на моста. 

Когато инспекторите са заменени от дрон, поддържащ 5G, оборудван с камери и сензори, то проверката на моста може да се случи значително по-бързо и ще се спестят разходи.

В Университета на Южна Каролина създадоха такъв дрон за визуална инспекция, използващ 5G и изкуствен интелект (AI) за наблюдение на пътищата и мостовете. 5G позволява гледане в почти реално време на изображения с висока разделителна способност, като изкуственият интелект извършва анализ на състоянието на пътната мрежа.

У нас вече са използвани камери за проверка на качеството на кабелите на електропреносната мрежа. Те позволяват да се предвидят възможни бъдещи проблеми и дефектните кабели да се заменят навреме.

По време на пандемията Държавният университет на Аризона влезе в партньорство с Dreamscape Immersive, базирана в Калифорния компания, която създава завладяващи изживявания с виртуална реалност (VR). И двете организации споделят как подобна технология може да бъде адаптирана за образователни цели, така че да се използва виртуална реалност за преподаване в курс по биология.

След приключването на курса оценка установява, че студентите във версията Dreamscape Learn са се представили значително по-добре от своите колеги, които са използвали традиционната методика. 

Следващата стъпка – 6G

Всяко подобрение в мрежовата свързаност, което 5G донесе на крайния потребител, ще бъде допълнително усъвършенствано с 6G. Независимо дали става въпрос за интелигентни градове или роботи, които си комуникират безжично. 

Очакванията са първите мрежи от новото, шесто поколение да се появят едва през 2030 г. Международният телекомуникационен съюз (ITU), който е част от системата на Обединените нации (United nations), одобрява техническите спецификации на всяко поколение мрежи, като мрежово оборудване, телефони, таблети и компютри от различни производители могат да ползват една и съща мрежа.

6G ще направи възможно широкомащабното внедряване на сензори, изкуствен интелект и машинно обучение (AI/ML), както и създаването на цифрови модели близнаци. Тези цифрови модели са от решаващо значение, защото ни позволяват да анализираме какво се случва във физическия свят, да симулираме възможни резултати, да предвидим нуждите и след това да предприемем коригиращи действия във физическия свят.

Дигиталните близнаци вече се използват с 5G. С 6G можем да очакваме тези технологии да работят в много по-голям мащаб. Те ще бъдат не само във фабрики, но и в мрежите на градовете и на много други места.

Въпреки че смартфонът ще остане ключово устройство в ерата на 6G, новите интерфейси човек машина ще направят по-лесно събирането и обработването на информацията. Писането на сензорен екран постепенно ще бъде заменено от управление с жестове и глас. 

Използването на изкуствен интелект доведе до разпознаване на хора и обекти и ще превърне безжичните камери в универсални сензори. В Китай подобна система вече съществува и тя дори създава социален рейтинг на гражданите, който се отразява на възможностите им за професионално развитие.

Според Nokia Bell Labs има шест технологични области, които ще характеризират 6G.

Новите комуникации

Как ще изглежда светът на новите комуникации – услугите, които ще изредя, вече съществуват. Телевизионните камери по време на живо предаване, дали от студио, или концерт или спортно събитие, се свързват не с кабел, а през мрежа от пето или шесто поколение. 

Същото важи и за производствени роботи, които координират дейностите си. Автомобилите се движат самостоятелно, като разчитат на физически сензори и комуникация с околната среда през мобилната мрежа. Общината управлява дистанционно светофарите, като се съобразява с интензивността на трафика и включва и изключва уличното осветление. Семействата управляват дистанционно охладителната и отоплителната система в дома си от разстояние.

Всичко това вече създаде много нови фирми и много нови високоплатени работни места. За да успее България да се възползва от това, тя трябва да инвестира във висшето си образование, като създаде партньорски отношения с университети от Западна Европа, САЩ, Канада, Япония, Южна Корея и Австралия. Съществуването на института INSAIT като част от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ е една добра стъпка, но тя е малка и недостатъчна.

В днешно време основният актив на успешните държави са умните и образовани хора. Основният въпрос е какво прави страната ни, за да създаде и привлече такива хора, които да живеят и работят в България.