Личните ми очаквания за развитието на българската икономика в рамките на три сценария: оптимистичен, реалистичен и песимистичен, са следните.

Оптимистичен сценарий: България като регионален икономически лидер

В този сценарий България ще се превърне в регионален икономически лидер, движен от иновации, приобщаване и устойчивост. Така ще даде пример на съседните държави и ще засили ролята си в рамките на Европейския съюз.

Основни акценти: 

Растеж на БВП и заетост

Устойчив растеж на БВП от над 4% годишно, подкрепен от вътрешното потребление, износа и чуждестранните инвестиции.

Бързо разрастване на промишлените и технологичните сектори, създаване на работни места и намаляване на безработицата до исторически ниски нива.

Нарастващите заплати намаляват разликата със Западна Европа, като подобряват стандарта на живот и обръщат тенденцията на изтичане на мозъци.

Икономически растеж

България ще се възползва от стратегическото си местоположение, като привлича значителни преки чуждестранни инвестиции в областта на информационните технологии, възобновяемата енергия и производството. 

Фондовете на ЕС ще стимулират големи инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергийната ефективност и цифровизацията.

Лидерството в областта на технологиите за зелена енергия ще отреди на България ролята на център за възобновяема енергия на Балканите.

Интеграция в Шенген

Пълноправното членство в Шенген ще стимулира търговията, туризма и доверието на инвеститорите.

Безграничната мобилност намалява логистичните разходи, повишава конкурентоспособността и позиционира България като регионален лидер в областта на логистиката.

Бизнес среда

Прозрачното управление на цифровизираните обществени услуги и антикорупционните реформи ще привлекат бизнеса.

Процъфтяваща иновационна екосистема, подкрепена от публично-частни партньорства и рисков капитал.

Програмите за образование и обучение осигуряват квалифицирана работна ръка за отрасли с висока добавена стойност като технологии, биотехнологии и финтех.

Икономическата трансформация на България според този сценарий отразява смели политики, стратегически инвестиции и ангажимент за устойчив растеж.

Реалистичен сценарий: постепенен напредък на фона на постоянни предизвикателства

При този сценарий България ще поддържа стабилен напредък без значителни пробиви. Макар че икономическият растеж и жизненият стандарт се подобряват умерено, структурната неефективност и демографските предизвикателства ограничават потенциала на страната да се превърне в икономика с висока добавена стойност, базирана на иновации.

Основни акценти

БВП и заетост

Годишният растеж на БВП ще се стабилизира на равнище 2,5 – 3 %, стимулиран от вътрешното потребление, умереното увеличаване на заплатите и стабилното финансиране от ЕС, макар и уязвим от външни сътресения.

Равнището на заетост ще се подобрява бавно, но намаляването на работната сила и емиграцията на квалифицирани кадри ограничават цялостното въздействие.

Растежът на заплатите и жизненият стандарт се повишават постепенно, като различията между селските и градските райони продължават да съществуват.

Икономически растеж

Растежът ще се дължи основно на традиционни сектори като IT, аутсорсинга и селското стопанство, като напредъкът в областта на иновациите или производството с висока добавена стойност ще е ограничен.

Финансираните от ЕС проекти напредват стабилно, като подкрепят регионалното развитие и инвестициите в зелена енергия.

Селското стопанство се модернизира постепенно, но предизвикателства като разпокъсаната собственост върху земята и бавното внедряване на технологиите възпрепятстват значителните постижения.

Бизнес среда

Подобренията в бюрокрацията и антикорупционните мерки са неравномерни, като напредъкът не е достатъчен, за да се промени репутацията на България.

Страната остава привлекателна за чувствителни към разходите инвеститори в областта на аутсорсинга и производството, но иновациите са ограничени поради недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

Цифровизацията на публичната администрация напредва бавно, а правните реформи не успяват да вдъхнат пълно доверие на бизнеса.

Този сценарий отразява моя предпазлив британски оптимизъм, като стабилният, но скромен напредък подчертава необходимостта от дългосрочни реформи, за да се разгърне пълният икономически потенциал на България.

Песимистичен сценарий: стагнация и маргинализация

При този сценарий България е изправена пред политическа нестабилност, икономическа стагнация и социални вълнения. Закъснелите реформи, неефективното използване на ресурсите на ЕС и влошената бизнес среда вкарват страната в цикъл на упадък, като я оставят сред най-маргинализираните икономики в ЕС.

Основни акценти

БВП и заетост

Растежът на БВП се задържа под 1%, възпрепятстван от лошото управление и липсата на реформи.

Нарастващата безработица и ускоряващата се емиграция на квалифицирани кадри отслабват икономическото възстановяване и иновациите.

Растежът на заплатите се забавя, жизненият стандарт намалява, а бедността се задълбочава, особено в селските райони.

Икономически растеж

Политическата нестабилност и отсъствието на дългосрочна стратегия възпират инвеститорите и забавят важни реформи в образованието, здравеопазването и инфраструктурата.

Лошото управление на средствата от ЕС и неуспешните инициативи за зелена енергия оставят България да изостава от другите страни в ЕС.

Конкурентоспособни сектори като IT, селското стопанство и аутсорсинга ерозират поради недостиг на таланти и остаряла инфраструктура.

Бизнес среда

Корупцията и неефективността на нормативната уредба се задълбочават, като създават враждебен климат за инвестиции.

Бюрократичните бариери и слабата правна защита обезкуражават предприемачеството и иновациите.

Съдебната система не вдъхва доверие, което кара инвеститорите и предприятията да търсят възможности другаде.

България рискува да изостане още повече от своите връстници в ЕС, да попадне в капана на цикъла на нестабилност и пропуснати възможности и ще се нуждае от спешни реформи, за да избегне продължителна стагнация.