Всеки път когато напишем нещо в чат прозореца на генеративен изкуствен интелект и получим мигновен отговор, ставаме свидетели на съвършена илюзия. Екранът е отзивчив и минималистичен. Асоциацията е с нещо безплътно –  чиста мисъл, която се рее някъде в „облака“ и идва при нас по поръчка. Реалността зад този интерфейс обаче е осезаемо материална. В момента, в който изпратим нашата заявка (промпт), тя не отива в Страната на чудесата, а задвижва огромна машинария от стомана, силиций, мед, оптични трасета, енергия и охладителни кръгове. Ако концепцията на Гилбърт Райл за „духа в машината“ и киберпънк класиката Ghost in the Shell десетилетия наред подхранваха дебата за границите между съзнание и технология, днес парадоксът е обърнат с главата надолу: запленени сме от дигиталния дух в екрана, но напълно забравяме за неговата машина. Изкуственият интелект не е просто усъвършенстван софтуер –  той е новата тежка изчислителна индустрия на XXI век. За да разберем накъде върви тази трансформация и как засяга всички нас, трябва да погледнем отвъд пикселите и да проследим физическите реалности зад магията на изкуствения интелект. Новите фабрики на дигиталната епоха Гръбнакът на нашата цифрова ц...