Твоят характер = твоят бизнес модел

Модерно е да се говори за идеи, проекти, концепции за нови бизнеси и иновации. Но повечето предприемачи забравят, че освен екип и идея има една много важна тема, от която на практика зависи успехът на техния стартъп. Техният бизнес модел или начинът, по който ще създават стойност и ще монетизират труда си. 

Темата е толкова комплексна и основополагаща, че има стотици книги, които се фокусират специално върху нея, като разкриват какви са моделите от древността до наши дни, техни вариации и начините да се постигне успех с всеки един от тях.

Истината е, че повечето компании следват стандартни модели, които в някакъв момент могат да доразвият или променят. Съвременното схващане, особено в технологичния свят, е, че бизнес моделите трябва да се тестват и променят толкова пъти, колкото е възможно, с цел намиране на най-добрия за конкретния бизнес и екип.

Но дали това важи и на ниво индивид? Дали бизнес моделът, който ще удовлетвори най-добре желанията на екипа и на инвеститорите за максимизиране на печалбите, ще отговори на личностните характеристики и специфики на създателите на дадена компания?

Бизнес моделът не е просто икономическа конструкция

Той е психологически договор между нас и начина, по който ще живеем следващите 5–15 години. Знаем, че хората сме различни и всеки намира собственото си разбиране за щастие в определени елементи от личния си живот и работата. Не всеки иска да има мултинационален бизнес и милионни печалби, както и не всеки може да види себе си в обувките на занаятчия или консултант, който продава работното си време на часова ставка.

Не е ли време да започнем да говорим за бизнес модели, които съответстват на личността на предприемача, на неговите психологически и поведенчески характеристики, на неговите специфични разбирания за живота и бизнеса?

Според мен най-ключовите характеристики, които всеки един човек трябва да вземе предвид и да оцени за себе си при стартиране на нов бизнес, са: склонност към риск – ниска, умерена или висока; амбиция – стабилност vs. експанзия; интровертност или екстровертност; упоритост и търпение; баланс “работа-личен живот”; иновативност vs. традиционност; логическо vs. креативно мислене; жизнен етап – възраст, семейно положение, отговорности.

Естествено, няма магическа формула, която да определи коя характеристика в каква степен отговаря на даден бизнес модел или тип дейност, но всеки може сам за себе си да открие верния отговор и комбинация, ако се познава добре и има ясни цели.

Нека започнем с един от най-разпространените бизнес модели, а именно търговията на едро. Тя е подходяща за интроверти и амбиверти, които често имат умерена склонност към риск, мислят логично и числово, прагматични са, обичат преговорите и процеса по създаване на контакти, рядко търсят публичност и признание. 

Естествено търговията като модел е изключително разнообразно занятие и при търговия с високорискови активи като валути, акции и други профилът може да бъде коренно различен - със много висока склонност към риск, подходящ за по-млади хора, предимно мъже, екстроверти.

Производството е един от най-важните бизнес модели, създаващи стойност на различни нива и комплексни отношения между редица субекти. Подходящ е за силно упорити хора, готови да поемат дългосрочен риск, мислят системно и не преследват бърза печалба. Често те имат силно логическо мислене и се чувстват комфортно оптимизирайки процеси, работейки с много хора, създавайки ред в много сложна среда. Често това са хора в зрял етап, над 35 годишна възраст, рядко са хора, търсещи гъвкавост и свободно време.

Ритейл секторът или търговията с крайни клиенти позволяват на по-креативните и ориентирани към клиента личности да намерят поле за изява. Те често са по-млади, готови да жертват баланса в личния си живот за успехи в работата, силни в брандинг, маркетинг и визуалната комуникация, понасят ежедневен оперативен стрес от работата с голям персонал и множество клиенти, склонни са да рискуват. Често са екстроверти или социално активни интроверти и силно енергични.

В последните години маркетплейс моделът и брокерството/посредничеството (да не се разбира само свързаните с имоти услуги) доказаха своята сила и устойчивост, поради създаването на силен ефект на мрежата (network effects). Този бизнес модел е подходящ за хора, които мислят абстрактно и стратегически, виждат пролуки в пазари и възможности за създаване на връзки между разнообразни субекти и имат висока толерантност към риск

Профилът им често се определя като високо интелигентни, визионери, несемейни или с партньор, който подкрепя риска, търсещи дългосрочна възвръщаемост от работата си и мащабируем бизнес.

В последните години моделите на абонамент или на плащане на равни периоди, най-често месечен, бележи огромен ръст, особено в технологичните сектори, онлайн търговията и някои специфични услуги. Причините са много, но най-важните се свързват с прогнозируемостта на приходите, възможност за плавен ръст в началото и бързо скалиране при постигане на определени цели, по-лесен достъп и нулев първоначален разход на потребителите за използването на качествени продукти и услуги. Този модел е добър за хора, които търсят предвидимост, искат дългосрочно развитие на идеите си и са свикнали да оптимизират работата си непрестанно. Най-често това са високо организирани, логически мислещи и склонни към умерен риск хора, подходящ модел за семейни хора, търсещи сравнително добър баланс между работа и личен живот.

Алтернатива на фиксирания абонаментен модел е pay-as-you-go или pay-per-use (плащаш каквото ползваш) модел, в който потребители заплащат месечна цена на база използваните ресурси. Този бизнес модел изисква голямо познаване на нишата, крие големи рискове откъм планиране на парични потоци, натоварване на системата и екипите при пикови периоди и нужда от перфектна аналитичност, даваща спокойствие на крайните клиенти, но и на екипа.

Един от най-масовите модели, установен във времето, е моделът на услугите, който има различни вариации, но най-често се реализира на база предлагане на фиксирана цена за определени дейности или на база на часова ставка. Двата подхода имат своите предимства и недостатъци, но най-често се свързват с т.нар. свободни професии (freelancing) и възможността да реализираш собствените си знания, труд и време по по-гъвкав за теб начин. Подходящ за професионалисти в дадена сфера, които могат да изискват високо заплащане и имат предварително натрупан капитал, който да им позволи в определени периоди да не са силно зависими от приходите от текуща дейност. Също така този модел е предпочитан от хора, които държат да имат по-голям контрол и не са фиксирани в създаването на огромен бизнес. Често те са по-интровертни, но свикнали с личната отговорност и добре организирани.

Все повече компании избират т.нар Freemium модел - стартират с безплатен продукт, предлагащ сравнително малко функционалности и платена версия, въоръжена с множество ключови подобрения, които карат потребителите да преминават от безплатната към платената версия. Добър пример за подобна компания е youtube, която предлага безплатен план, в който има реклами, но и платена версия, която има множество допълнителни функции. 

Ако сме решили да тръгнем в подобна посока, то е добре да имаме аналитично мислене, опит в създаването на продукти, да обичаме да тестваме и експериментираме и да можем да живеем спокойно под стрес и несигурност. Често предприемачите, които избират freemium модела са между 20 и 35 години, свикнали да работят с данни, рационални са, обичат технологиите и не търсят бърза печалба.

Добре познат модел, особено в ресторантьорския бизнес, е франчайзингът (franchise model), който позволява даден успешен бранд и неговия продукт или модел на работа да бъде мултиплициран и разпространен, запазвайки личната мотивация на предприемача във всяко едно “копие” или бизнес, да получи право да развива франчайз единица. В последните години изгря звездата и на т.нар. Whitelabel модел, при който успешен продукт или решение може да бъде използвано под собствен бранд.

И двата модела са подходящи за хора, които търсят вече доказани решения и не искат да поемат прекалено висок риск, развивайки собствена идея. Те не търсят креативна работа, макар при whitelabel модела често да се изискват определени познания в сферата на изграждането на собствен бранд. Подходящ модел за дисциплинирани индивиди, свикнали да следват правила, често семейни и над 30-годишна възраст.

И ако повечето модели до момента ви се струват сложни, изискващи много голяма първоначална инвестиция или поемане на риск, то следващият е точно обратното.

Изграждането на персонален бранд като бизнес модел се налага изключително силно от социалните мрежи, създаващи инфлуенсъри, налагащи автори и експерти по разнообразни теми с почти нулев бюджет за реклама и инвестиции и подхранени от “алгоритъма” на потребителския интерес. Изискванията към всеки, търсещ подобна реализация, са висока креативност, екстровертност и силна идентичност, която не се притеснява да споделя и дори налага на аудиторията. Начините за монетизация cа разнообразни - от създаване на съдържание и реклами за брандове, до получаване на плащания на база реализирани продажби, участия в събития, изграждане на продуктови линии. Често личният живот изчезва и се превръща в основното гориво на бизнеса - неговото съдържание - видеа, снимки, истории. Моделът, макар и примамлив за много, е работещ за сравнително малък процент от желаещите, които успяват да постигнат определен размер на аудиторията и достатъчно ниво на приходи, за да се посветят изцяло на изграждането на собствения си бранд.

И последният, но не и по важност модел, който ще разгледаме, е Asset-Based Business - модел, базиран на притежанието и управлението на различни активи, най-често имоти от различен тип или права върху интелектуална собственост. В тази група бизнеси входната бариера е изключително висока и често стартирането е възможно за по-напреднали в житейския си път предприемачи, които търсят по-нисък риск и повече време за семейството си. Това не значи, че моделът е по-малко изискващ внимание, но със сигурност предполага възможности за постигане на разумно съотношение между работа и свободно време.

Може би вече намерихте себе си в един или няколко от изброените бизнес модели. А, може би, все още не знаете, дали изобщо собственият бизнес е за вас. Във всеки случай запомнете, че най-опасният въпрос е: „Кой бизнес модел прави най-много пари?“ и той може да ви насочи в тотално грешна посока. Препоръчвам друга алтернатива - въпросът  „Кой бизнес модел няма да ме накара да се откажа след 2 години?“ или “Кой би издържал проверката на времето и би бил истински устойчив за моята индивидуалност и предпочитания?”. 

Истински устойчивите бизнеси се раждат там, където икономическата логика и психологията съвпаднат. Затова и големият проблем не е да избереш „грешния“ бизнес модел. Истинският проблем е да избереш модел, който изисква да бъдеш някой друг.

автор: Петър Лозанов, управляващ партньор ROASter Studio