Истината за успеха, която всички пропускаме

Когато бях на 13, станах лутеранец и напълно загубих религията си. Определях се като агностик. Много харесвам идеята за рай, за съществуването на по-висша сила, за живота след смъртта, но…

Винаги ми е било трудно да повярвам, че някой друг контролира съдбата ми. Или пък че върви по вода. Или че е възкръснал. Или в многото безкрайно нелогични феномени.

Подчертавам, че нямам нищо против религията. Просто не съм попадал на достатъчно убедителни доказателства, които да подкрепят съществуването на Бог. Нито пък съм имал момент, желание или каквото и да е друго преживяване, което да ме подтикне към вярата.  

Поне допреди 2 седмици.

Прекарах 8 дни в Хаити, напълно отделен от всичко, което ми е познато и което съм разбирал през последните 38 години от живота си.

Като личност. Като човешко същество… и аз съм бил „чупен”.

Влюбвал съм се… повече от веднъж. В екипа си. В хората в Хаити. В страната. В децата. И, вече смея да кажа, в Господ.

Хаити отне сърцето ми, разкъса го и ми върна само малка част от него. След завръщането си можех единствено да плача.

Плаках в продължение на 3 дни и въпреки че отчаяно исках да се върна към нормалното си състояние, се страхувах да не изгубя спомените, които ме потискаха.

Част от времето си прекарах в най-бедния регион в западното полукълбо – Cite Soleil. Територия с радиус от 5 километра е дом на 300 000 жители.

Хората в Cite Soleil нямат достъп до чиста вода и печелят по-малко от $1 на ден. Много деца са поробени и малтретирани. Регионът е под контрола на престъпни групи.

Но… все пак е красив. Хората са красиви. Непорочността е красива. Находчивостта, любовта, общността – всички те са красиви.

Най-силно впечатление ми направи тяхната вяра. Техните неоспорими убеждение и вяра в човек, който – според разумните хора – не ги е дарил с никакво благоволение.

Като свидетел не можах да не повярвам.

Какво общо има всичко това с успеха?

На последната ми вечер в Хаити основателят на Healing Haiti – организацията, която ме отведе на това пътешествие – разказа своята история.

Тя беше невероятна.

Това бе мъж, който от 15-годишна възраст е движен от успеха. Мотивиран от търговски цели, луксозни коли, екзотични екскурзии и всички други материални ценности, за които копнеем.

В един момент, когато е в 40-те си години, той се събужда с прозрението, че всичко, което има, никога няма да му бъде достатъчно. Винаги е искал още и още, но никой не му е давал онова, от което се нуждае. Въпреки успеха, постиженията и вещите си той винаги се е чувствал разорен.

Тази участ го подтиква да продаде бизнеса си и да промени житейския си път. Започнал да дава.

Сега, в 60-те си, той признава, че последните 9 години са били най-прекрасните в живота му.

Бях вдъхновен.

Писал и съм чел десетки списъци с тайните на успеха, но нито един не е могъл да ме развълнува толкова, колкото тази история. Тя е същината, която всички недоглеждаме.

Успехът не се върти около вас.

Това просто послание ми стана толкова ясно, докато бях в Хаити. През цялото време съм вървял в грешната посока.

Нямам идея къде ще стигна от гледна точка на съдбата. Въпросите ми си остават същите, но бях докоснат от нещо, по-велико от мен. Аз съм „счупен”, объркан и вдъхновен.

Благодаря ти, Хаити. Сърцето ми е твое.

Дейна Севърсън, съосновател на StartupsAnonymous.com, за Inc.com