Масова погрешна гледна точка към парите държи хората бедни

Хубаво е човек да има една заплата, заделена настрани. Поне една. Това подсигурява комфорта дори когато внезапно му се прииска да отиде на концерт на любимата си група и са останали само скъпи билети, той да не се притеснява. Или пък да не мисли за дребни суми, нужни за извънредно възникнали през месеца непредвидени разходи (а такива се оказва, че има през повечето месеци от годината, нали?). 

Вероятно мнозина сред вас, които четете тези редове, имат такава заделена сума. Мнозина сред съвременните градски хора успяват да управляват парите си добре, макар и да не получават високи доходи и да са на ръба на средната класа. Но има и една дълбоко погрешна гледна точка към парите, която спъва много хора. Тя им пречи да станат богати. Разказва я в материал американският сайт Business Insider. 

Това е гледната точка, че парите са цел. Парите не са цел. Парите са средство. Правилната гледна точка е, че парите са средството, а не крайната цел. 

Кристин Уонг в блога си за лични финанси The Wild Wong публикува интересна статия за несъответствието между това да преследваш парите и да преследваш своя цел. В рамките на първото ти събираш богатство в полза на богатство, във втората ситуация събираш богатство, за да ти служи то в полза на по-голяма цел - това може да е къща, семейство, пътуване до определена дестинация. Във втория случай използваш парите като инструмент. 

Спомняйки си времето, когато се е борила да свързва двата края и целта й е била просто да може да си позволи подслон, Уонг пише: "Повечето се отнасяме към парите като цел. Работим здраво, за да излезем от дълговете или да спестяваме за старини, защото това изглежда отговорно. То е, но ето какво става когато човек направи единствено парите своя цел:

• той излиза извън релси, защото парите не развиват това, което искрено и истински има значение за него;
• в един момент той се отказва от печеленето на пари изцяло, понеже не усеща вече смисъл в нищо, за да поддържа мотивацията си. Личните му финанси стават в покъртително състояние;
• той се придържа се към целта, но живее твърде евтино, животът му става твърде ниско качествен, труден и евтин, само и само за да задържа при себе си колкото може повече от парите - тази крайна цел;
• той започва да задържа парите дори когато може да ги харчи, вместо да ги използва - така предпочита вече - да ги трупа. Мисли си че така е щастлив, а те му изглеждат все по-малко колкото и да се увеличават, и все по-недостатъчно;
• той остава на работа, която на моменти ненавижда, само защото му плащат добре, а нали това е приоритетът или Целта. 

"От моя личен опит знам, че когато направиш парите целта си, ти им позволяваш те да контролират живота ти", казва авторката. 

Тя визира изказване на финансовия консултант Карл Ричардс в "Ню Йорк Таймс" от февруари 2015 г., когато той посочва "Ами, ако започнем да използваме парите като инструмент? Инструментите са замислени да бъдат използвани. Те не са създадени да стоят на шкафа и да събират прах". Подобна е и гледната точка на носителя на награда "Пулицър" Чарлз Дулог, който казва, че парите трябва да бъдат смятани за ресурс, не за цел. Да имаш пари според него не означава да имаш колекция от долари - това за него значи да имаш ресурсите да постигнеш нещо.