Правете като мен, но не ме имитирайте

За добро или за лошо, поведението и емоциите са силно заразни и ние ги копираме, понякога без да съзнаваме.

Например: ако ваш приятел „вдишва“ радостта от живота, неговото щастие ви заразява. Ако решите да откажете цигарите, има голяма вероятност някои от хората в обкръжението ви да решат да ви подражават... докато решите да пропушите отново и докато вашето обкръжение не започне да ви подражава и за това. Такива са наблюденията на Куентин Перинел, журналист от „Фигаро“ и автор на рубриката Open space за живота в офиса по френското Radio Classique.

Изследователка от Университета Браун в Ню Йорк е установила, че дори разводите са заразни. Ако ваши близки се развеждат, това ви кара да размишлявате и обсъждате темата... и увеличава с 33% риска от развод със собствената ви половинка.

Подобни са нещата и в офиса: ние сме истински гъби, които попиват всичко. Поемаме емоциите и поведението на колегите си, най-вече на прекия ни шеф, който пък се влияе от този над него... и така до върха на йерарахията.

Разбира се, вие се съмнявате, че тази форма на мимикрия, това заразяване, е голям проблем. Когато тя се ограничава до поръчването на ризото с трюфели всеки ден на обяд, защото така прави шефът, нещата са тривиални. Така ли иначе и вие обичате ризото.

Не, големият проблем е, че мимикрията засяга и добрите, и лошите навици. И това е ужасно.

Harvard Business Review е изследвал корелациите в поведението на 265 началници и на техните висшестоящи шефове.

Резултатът: невероятно близък. И когато едната група тегли другата нагоре, и когато едната група повлича другата надолу. Колкото повече лошите реакции и поведения са по-нагоре в йерархията, толкова по-големи щети могат да нанесат.

Ако например член на топ-мениджмънта има проблем с доверието, не делегира отговорности на подчинените си, дебне ги... това поведение се репликира върху сътрудниците му.

Друг пример – ако един шеф е нечестен и неискрен към компанията си и служителите си, те автоматично ще имат по-малко скрупули да правят ... същото.

Следователно трябва да коригираме лошите си реакции, да възприемаме добрите и да ги предаваме нататък! Очевидно, най-големият лукс е да запазим само най-доброто от някой, когото имитираме. Но психоаналитикът Жак Лакан казваше: „Правете като мен, но не ме имитирайте“.