Digital Age: "Специален" доклад

Съзнателно или не, ние поместваме много информация за себе си онлайн - информация за работата и връзката в социалните мрежи, както и домашен адрес и информация за фактуриране, когато пазаруваме онлайн. Цялата тази информация може да бъде извлечена от сайтове за търсене на хора и да бъде публикувана за достъп от всеки.

Ако сте търсили името си онлайн през последните няколко години, знаете какво има там и вероятно сте се натъкнали на забравени факти от вашето минало - коментари, снимки, споменавания, официални документи и др. Възможно е и да сте виждали реклами с най-малък общ знаменател, които ви молят да потърсите хора от миналото си, за да видите какво прави училищната ви любов днес или какви престъпления са в досието си кандидатстващият за работа във вашата фирма. Сайтовете за търсене на хора са особено явление в системата на публичните регистри и не изглежда, че можете да направите много по въпроса.

Разбира се, това не пречи на някои фирми да обещават да решат този проблем за вас. Работят ли тези услуги? Не съвсем, сочи скорошно проучване на американската потребителска организация Consumer Reports.

Какво представляват сайтовете за търсене на хора?

Сайтовете за търсене на хора събират и продават доклади с данни за физически лица. Тези сайтове извличат информация от публични регистри, брокери на данни, съдебни регистри, профили в социалните мрежи, онлайн форуми и други публично достъпни източници. Тези доклади с данни могат да включват различни лични данни като име, имейл адрес и телефонен номер. Те могат да включват и чувствителна информация като домашен адрес, имена и данни за членове на семейството, а понякога дори номера на социалната осигуровка.

Ако данните ви се появят в някой от тези сайтове, те стават достъпни за всеки, който се интересува. Макар че повечето сайтове за търсене на хора изискват платен абонамент, това означава само, че някой може да купи информацията ви и да я използва по какъвто начин пожелае. Ето защо премахването на данните ви от сайтовете за търсене на хора е от първостепенно значение. По този начин ще намалите вероятността от кражба на самоличност, фишинг атаки и други онлайн заплахи.

„Нашето проучване показва, че много от тези услуги не успяват да осигурят помощта и работата, която бихте очаквали, особено при ценовите равнища, които някои от тях таксуват“, се казва в документа на Consumer Reports.

Какво плащате и какво получавате

Проучването на Consumer Reports помоли 32-ма доброволци да се опитат да изтрият личните си данни от 13 сайта за търсене на хора, като използват седем услуги в продължение на четири месеца. Услугите, сред които DeleteMe, Reputation Defender от известната компания за антивирусен софтуер Norton и Confidently, бяха сравнени и с „ръчно отказване“, т.е. следване на иначе закътаните линкове за сваляне на тези данни във всеки сайт за търсене на хора. CR взе доброволци от американския щат Калифорния, в който местният закон за защита на личните данни на потребителите теоретично би трябвало да задължава брокерите да отговарят на исканията за отказ, и от Ню Йорк, където няма такъв закон, за да сравни резултатите.

При откриването на общо 332 случая на профили с идентифицираща информация в тези сайтове Consumer Reports установи, че само 117 профила са били премахнати в рамките на четири месеца при използването на всички услуги, или 35 % успеваемост. Услугите, чиито годишни цени варират от 20 до 249 долара, са с различна ефективност. Confidently (120 долара годишно) се представя по-зле, премахвайки само 4% от профилите в рамките на четири месеца, докато най-скъпата от групата, 249-доларовият абонамент за Optery премахва най-много профили (68%). Интересно е, че най-евтиният доставчик от групата, EasyOptOuts за 20 долара годишно, е вторият по ефективност, като премахва 65% от всички профили. Но ако целта ви е да премахнете изцяло възможността на другите да научат за вас, нито една от услугите, тествани от Consumer Reports, не я постига.

Ръчното изключване от базите данни си остава най-ефективният метод за премахване - 70 процента от тях са премахнати в рамките на една седмица, което е както по-висок процент на премахване, така и по-бърз срок за изпълнение от всички автоматизирани услуги.

Проучването отбеляза тесни връзки между сайтовете за търсене на хора и услугите, които претендират да ги почистват. Премахването на данните на един доброволец от ClustrMaps доведе до страница с предложена „Следваща стъпка“: регистриране в услугата за защита на личните данни OneRep. Производителят на Firefox Mozilla се отказа от OneRep като доставчик на услуги за своя пакет за защита на личните данни Mozilla Monitor Plus, след като журналистическо разследване установи, че главният изпълнителен директор на OneRep има забележителни връзки с индустрията за онлайн търсене на хора.

„В най-добрия случай смятаме, че това е косвено одобрение на проблематичната по своята същност екосистема за търсене на хора“, казва докладът. „В най-лошия случай това е стимул да се поддържа системата в сегашното ѝ състояние.“

С публикуването на това проучване CR се застъпва и за закони на федерално и щатско ниво, като калифорнийския закон за изтриване, които биха направили премахването на хора от търсенето много по-лесно от ръчното претърсване на мрежата или плащането за непълно наблюдение.

Проучването на CR посочва CheckPeople, PublicDataUSA и Intelius като най-малко отзивчивите предприятия в една от най-малко отзивчивите индустрии, като същевременно отбелязва, че PeopleFinders, ClustrMaps и ThatsThem заслужават съвсем малко, почти символично признание за това, че се съобразяват с исканията за отказ от пазенето на потребителски данни.

Някои особености

Изследователите бързо признават ограниченията на своето проучване. В допълнение към сравнително малката извадка и неслучайния процес на избор на доброволци те отбелязват, че за да се защити неприкосновеността на личния живот на доброволците, на сайтовете за изтриване е било предоставено ограничено количество информация за всеки участник. Тъй като някои от тях оставят информация онлайн, ако не са сигурни, че тя принадлежи на лицето, което иска отказ, те може би биха били по-ефективни, ако са им предоставени допълнителна информация или документация. Някои услуги например изискват предишни адреси, имена и адреси на роднини на участниците, както и качени изображения на шофьорски книжки на участниците. Нито един от тези допълнителни материали не е предоставен като част от проучването.

От друга страна, много потребители на тези услуги могат основателно да решат, че предпочитат да не споделят повече информация от необходимото в контекста на екосистема, която е събирала данни за тях без тяхното съгласие.

Заслужава да се отбележи също така, че изследователите не са се върнали назад, за да видят дали изтритите профили са се появили отново по-късно, което изследователите на защитата на личните данни понякога са установявали.

Вечният въпрос: Как мога да запазите личната си информация в интернет?

Сайтовете за търсене на хора непрекъснато събират данни от социалните мрежи и уебсайтовете за публични регистри. Ако информацията ви остане в профилите ви в социалните медии и други публично достъпни източници, ще трябва да повторите процеса на премахване след няколко седмици или месеци. Ето няколко съвета за това как да запазите личната си информация поверителна онлайн.

Извършвайте периодични търсения

Периодично търсете данните си чрез търсачките. Резултатите от търсенето ще покажат дали сайтовете за търсене на хора отново разполагат с вашата информация.

Направете преглед на акаунтите ви в социалните медии

Трябва да прегледате настройките за поверителност на акаунтите си в социалните медии. Сайтовете за търсене на хора ще извличат тези данни, ако споделите телефонния си номер, семейното си положение, домашния си адрес, имейл адреса или друга информация, която обикновено извличат. Също така внимавайте какво споделяте, ако профилът ви е публичен. Всекидневна публикация може да разкрие информация, която искате да запазите лична.

Внимавайте какво споделяте

Изграждането на култура на „дигитална грамотност“ си остава най-важното правило. Внимавайте какво споделяте онлайн в публични форуми и други подобни платформи. Както и в социалните медии, на пръв поглед безобидни публикации могат да предложат на престъпниците информация, която да улесни усилията им. Например, дори посочването на мястото, където работите, може да послужи като полезна информация за хакер, който възнамерява да извърши атака или опит за измама. Ангажирането в политически или социални дискусии също може да издаде лични пристрастия и гледни точки, които не е непременно да стават обществено достояние. Затова преосмислете какво споделяте и кой може да го види.