Брутният ни външен дълг надхвърли 47,8 млрд. евро към февруари

България продължава да отчита ръст на брутния външен дълг, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) към края на февруари 2025 г. Общият размер на задълженията достига 47,8566 млрд. евро, което представлява 43,8% от прогнозния БВП на страната. Това е увеличение с 4,2163 млрд. евро (9,7%) спрямо същия месец на предходната година.

Какво стои зад ръста на външния дълг?

Ръстът се дължи както на увеличение на дългосрочните, така и на краткосрочните външни задължения.

• Краткосрочните задължения възлизат на 8,5583 млрд. евро (17,9% от общия дълг), като бележат ръст от 15,2% на годишна база.
• Дългосрочните задължения достигат 39,2983 млрд. евро (82,1% от дълга), което е увеличение от 8,5% спрямо февруари 2024 г.

Повече от 62% от задълженията са с остатъчен матуритет над една година — фактор, който обикновено носи относителна стабилност, но при настоящата глобална финансова несигурност остава под наблюдение.

Кои сектори увеличават дълга?

• Държавното управление отчита най-голям ръст — с 19,1%, като външните задължения достигат 12,9189 млрд. евро (11,8% от БВП).
• Други парично-финансови институции увеличават външните си дългове със 17,5% до 7,2917 млрд. евро.
• Централната банка също отбелязва лек ръст от 1,5%.
• Другите сектори (фирми извън финансовия сектор) задлъжняват с 5,4%, а вътрешнофирменото кредитиране нараства с 2,9%, запазвайки големия си дял от 27,2% в структурата на външния дълг.

Каква е валутната структура?

Въпреки стабилния дял на еврото, деноминираните в евро задължения намаляват до 77,9%, при 80,8% година по-рано — възможен индикатор за диверсификация на валутния риск или промяна в профила на финансирането.

Какво означава това за икономиката?

Увеличението на външния дълг не е автоматично негативен сигнал — важно е какви са условията, валутната структура и матуритетният профил. Добрата новина е, че над 62% от задълженията са дългосрочни, което намалява риска от краткосрочен ликвиден натиск.

Въпреки това, повишеното външно задлъжняване на държавата и финансовите институции при растящи глобални лихвени нива е фактор, който изисква внимателно наблюдение през 2025 г., особено на фона на икономическата несигурност в Европа и политиката на ЕЦБ и Федералния резерв.