Как Испания преживя прехода от песети към евро и какви са поуките за България?

Само след месец България официално ще въведе еврото като разплащателна парична единица. През целия януари ще можем да плащаме и в евро, и в левове. От първи февруари обаче в портфейлите ни ще има само евробанкноти. Това ни кара да обърнем внимание на сложния логистичен процес по снабдяването на бизнеса и потребителите с евро, но и на страховете на хората за икономиката на страната, състоянието на бизнеса и доходите на населението. Като добавим факта, че първият ни държавен бюджет в евро беше внесен в парламента с огромни критики от страна на работодателските организации и на синдикатите, последвалите протести, както и оттегляне на бюджета за преразглеждането му, ситуацията става наистина сложна.

Добре е обаче да се поучим от чуждия опит. Потърсихме Хавиер Морал Ескудеро, икономически и търговски съветник към Испанското посолство в София, към който отправихме редица въпроси в търсене на отговор как преди 26 години испанците приемат смяната на песетите с евро и какво въздействие оказва това върху икономиката на кралството.

Испания въвежда еврото в електронен формат през 1999 г., а физически през 2002 г. с обменен курс 1 евро:166,386 песети и двумесечен период, в който хората могат да пазаруват както с песети, така и в евро. Въпреки цялостната подготовка за промяна на паричната единица този процес носи доза притеснение на испанското население, което към онзи момент наброява 41 милиона души. Някои си носят калкулатори, за да пресмятат цените, други правят сложни изчисления от сорта 600 евро се равняват на 100 000 песети. От икономическа гледна точка обаче страната се развива доста добре - със значителен ръст на чуждестранните инвестиции, както и намаляване на лихвите по кредитите, което пък стимулира вътрешното търсене.

Кредитите обаче са насочени в голяма степен към сектора на недвижимите имоти и това създава имотен балон, който се спука с Голямата рецесия, разказа специално за "Мениджър News" Хавиер Морал. Ето какво още сподели той за историческия процес по смяна на песетите с евро в Испания и сравненията, които направи с България, на която тепърва й предстои промяната от лев към евро. 

- Преди 26 години Испания влезе в еврозоната. Труден ли беше преходът от испанската песета към евробанкнотите?

- Техническият преход от песетата, испанската валута, към еврото премина много гладко и безпроблемно. Въпреки това, пътят, който Испания трябваше да измине, за да се нареди сред първите единадесет страни, приели еврото, не беше лесен. Испания се присъедини към Европейската общност през 1986 г., а след Договора от Маастрихт от 1991 г., който постави основите на Икономическия и паричен съюз и критериите за присъединяване към него, испанската икономика се характеризираше с високи равнища на инфлация и безработица, както и със структурни негъвкавости. Между 1992 и 1993 г. кризата на Европейската парична система наложи трикратна девалвация на песетата. Въпреки това Испания заложи на това да бъде сред първите страни, приели еврото. Тя счете, че тази цел има огромно икономическо и политическо значение, защото означаваше да бъде в твърдото ядро на Европа. Да остане извън нея би било много скъпо, защото би загубила влияние върху решенията за икономическата политика, би се отказала от ползи като по-ниски лихвени проценти и би претърпяла по-голяма икономическа нестабилност. Благодарение на паричната политика, насочена към стабилност на цените, и строга фискална дисциплина, критериите за конвергенция бяха изпълнени с лекота. Монетарният съюз е създаден през 1999 г. с прехвърлянето на националната парична суверенност на Европейската централна банка и въвеждането на еврото в електронен формат, а физическото въвеждане на еврото се осъществява през 2002 г. Преходът от единадесетте национални парични политики към обща парична политика и въвеждането на еврото се осъществиха безпроблемно.

- Имаше ли двойно означаване на цените на етикетите на стоките в магазините и колко време продължи този период? Колко време отне снабдяването на населението с евробанкноти от логистична гледна точка?

- Да, двойното етикетиране започна на 1 януари 2002 г., когато банкнотите и монетите в евро бяха пуснати в обращение, и беше задължително през цялата година. По отношение на логистиката, банкнотите и монетите бяха пуснати в обращение от първия ден на 2002 г. и бяха в обращение едновременно с песетата в продължение на два месеца. 28 февруари беше последният ден, в който можеше да се плаща в песети, така че за по-малко от осем седмици заместването в ежедневието беше завършено.

- Испанците бързо ли свикнаха с новата валута - еврото или имаше доза колебания и съпротива? Вие помните ли този исторически момент и можете ли да разкажете конкретна случка оттогава?

- В началото за много хора това не беше толкова лесно, защото обменният курс, с който беше въведено еврото, беше 166,386 песети за евро, което затрудняваше умственото изчисляване на цените в песети. Много хора използваха мнемонични правила, за да се ориентират, като „6 евро се равняват на 1000 песети“, „600 евро се равняват на 100 000 песети“ и т.н. Хората използваха и калкулатори или таблици. Но хората се адаптираха и еврото стана нещо естествено. Спомням си, че на първия ден отидох до банкомата, за да тегля евро, и всичко работеше перфектно. В България ще бъде много по-лесно, защото обменният курс ще позволи много лесно да се правят приблизителни изчисления.

- Оказа ли влияние смяната на валутата върху икономиката? Как се промени инфлацията и стойността на брутния вътрешен продукт на глава от населението през периода от преди 1999 г. и две години след приемането на еврото?

- Въвеждането на еврото оказа дълбоко влияние върху испанската икономика, не само поради промяната на валутата, но и поради реформите, които Испания трябваше да предприеме, за да се присъедини към еврозоната, и които помогнаха за излизането от Голямата рецесия и доведоха до по-балансиран и устойчив модел на икономически растеж. Ключов елемент от новия модел на растеж е, че износът и броят на редовните износители са се увеличили значително и Испания отбелязва излишък в текущата си сметка, което отразява по-голямата конкурентоспособност на испанската икономика. Бих искал обаче да се спра на втората част от вашия въпрос, защото в България съществува загриженост относно краткосрочното въздействие на промяната на валутата върху цените.

Проучванията на Банката на Испания оценяват, че прякото въздействие на промяната на валутата е било около пет десети (0,5%) през 2002 г. Това увеличение се дължи на разходите, които предприятията трябваше да поемат, като счетоводни промени, ново етикетиране, адаптиране на машини и обучение на персонал, а също и на корекции за определяне на „атрактивни“ цени в евро (завършващи на 0, 5 или 9), което понякога е довело до закръгляване нагоре.

Въпреки това, хората имаха субективното усещане, че ценовите увеличения са били по-големи от реалните по няколко причини, главно защото се отнасяха за често консумирани продукти, по-видими в ежедневието, като хотелиерство, градския транспорт или малки услуги, където се концентрираха закръгляванията. Но реалността показва, че в Испания въздействието на промяната на валутата върху цените беше малко и преходно. За да отговоря на въпроса ви, през 1998 г. средната годишна инфлация беше около 1,8%, а през 2002 г., годината на физическото въвеждане на еврото, тя беше около 3,5%. Що се отнася до дохода на глава от населението, той се е увеличил от около 15 000 евро през 1998 г. до близо 18 000 евро през 2002 г., което отразява икономическия динамизъм след въвеждането на еврото.

- Какъв процент от БВП-то на страната идва от туризма и това число промени ли се значително през годините преди и след влизането ви в еврозоната? На какво ниво е сега?

- Испания е една от основните туристически дестинации в света. Тя посреща над 85 милиона посетители годишно, като се нарежда на второ място след Франция. Туризмът е от ключово значение за икономиката, тъй като допринася с около 12% от БВП. През 1999 г., преди въвеждането на еврото, неговият дял вече беше около 10%. Еврото улеснява пътуванията от страните от еврозоната, като елиминира разходите и риска от обмяна на валута и улеснява сравняването на цените между страните от еврозоната. България има много природни, културни и гастрономически атракции и е конкурентна дестинация, така че приемането на еврото през 2026 г., заедно с неотдавнашното й влизане в Шенген, би трябвало да стимулира още повече нейния туристически потенциал.

- Усети ли се промяна в отношението на чуждестранните инвеститори - имаше ли наплив от чужди компании, които искат да навлязат по някакъв начин на испанския пазар, било то чрез нов завод, предлагане на нова услуга, инвестиции в строителството или в енергетиката?

- Да, настъпи много значителна промяна. Както посочих по-рано, преди приемането на еврото Испания редовно девалвираше валутата си, за да възстанови конкурентоспособността си и да съживи икономиката си, което създаваше валутен риск за чуждестранните инвеститори, които се излагаха на риск от загуба на стойността на инвестициите си в Испания. Между 1993 и 1998 г. преките чуждестранни инвестиции възлизаха на около 15–20 млрд. евро годишно.

След въвеждането на еврото между 1999 и 2004 г. те отбелязаха силен ръст, надхвърляйки 30 млрд. евро годишно в някои години, благодарение на премахването на валутния риск. В случая на България приемането на еврото ще елиминира напълно валутния риск.

- Влизането в еврозоната повлия ли на лихвите по кредитите? Те увеличиха ли се? Имаше ли бум на тегленето на кредити непосредствено преди приемането ви в еврозоната или след това?

- Това е много интересен въпрос. На първо място, трябва да се каже, че лихвените проценти значително спаднаха с въвеждането на еврото, защото изчезна валутният риск. В средата на 90-те години интервенционните лихвени проценти на Банката на Испания бяха около 9%, докато в навечерието на въвеждането на еврото през 1998 г. те вече бяха спаднали до 4-5%, а след приемането на единната валута се установиха на около 3%.

Това понижение направи кредитите по-евтини и стимулира вътрешното търсене. Кредитите обаче бяха насочени в голяма степен към сектора на недвижимите имоти и създадоха имотен балон, който се спука с Голямата рецесия. Това създаде проблеми на част от финансовата система, която беше финансирала тази дейност. Един от изводите от този опит е, че тъй като в еврозоната паричната политика е определена за всяка страна, всяка от тях трябва да коригира наличните си политики, т.е. фискалната политика и структурните политики, за да избегне икономическите дисбаланси.

- Как понесе тази промяна малкият бизнес и имаше ли ръст на фирмените фалити?

- Елиминирането на валутния риск е безспорно от полза за предприятията, независимо от техния размер, но особено за малките предприятия. Испания се е възползвала значително от тази елиминация, която е допринесла за икономическия растеж. Сега правителствата на страните от еврозоната трябва да адаптират своите политики към паричната политика, която Европейската централна банка установява, като взема предвид ситуацията в цялата група от страни от паричния съюз.

България има богат и успешен опит в това отношение, тъй като от 1997 г. насам е успяла да поддържа фиксиран обменен курс, първо спрямо германската марка, а след това спрямо еврото, без да девалвира валутата си и като е постигнала голям напредък в икономическата конвергенция към средните стойности за страните от ЕС.

- Вноската на всяка държава от ЕС в бюджета на Съюза се определя по справедлив начин - колкото по-голяма е икономиката на една страна, толкова по-голяма е нейната вноска, и обратно. За тези 26 години в еврозоната с какъв процент нарасна вноската, която плащате на Европейския съюз?

- Приносът към бюджета на ЕС се изчислява основно въз основа на брутния национален доход, така че е пропорционален на размера на икономиката. В случая на Испания процентът се е запазил близо до 1% от БВП през годините. Въпреки че абсолютната стойност е нараснала — от около 7,5 млрд. евро през 2002 г. до около 15 млрд. евро днес —, присъединяването към еврозоната не промени метода на изчисление. В крайна сметка, вноските отразяват икономическия растеж, а не принадлежността към паричния съюз.

- Колко време отне на испанците, за да усетят положителния ефект от промяната на валутата? В тази посока, сега, в сравнение с преди 1999 година, испанците по-богати ли са или са по-бедни (размер на минималната заплата в страната, равнище на безработица, размер на банкови депозити, които се държат от населението)?

- Проучването на Евробарометър, публикувано през май 2025 г., показва най-голямата подкрепа на европейските граждани за общата валута, регистрирана досега — 83% в еврозоната. Днес Испания е по-просперираща страна с доход на глава от населението от около 29 000 евро през 2024 г. и разполага с много отворена към външния свят и конкурентоспособна икономика, която има капацитет да расте силно и устойчиво, без да се стига до дисбаланси, по-специално като поддържа излишъци в текущата си сметка. Този модел на растеж е резултат от реформите, проведени с цел присъединяване към еврозоната, от въвеждането на еврото и от структурните реформи, проведени след присъединяването към еврозоната с цел съживяване на икономиката по време на Голямата рецесия.

В случая на България ми се струва важно да се подчертае, че в страната от 1997 г. функционира фиксиран валутен курс, първо спрямо германската марка, а след това спрямо еврото, с което е доказала, че икономиката ѝ е готова да приеме еврото. По принцип, няма смисъл България да не се присъедини към еврозоната, защото така тя ще поеме разходите от загубата на валутната си политика, без да получи всички ползи, които произтичат от приемането на единната валута, като правото на вземане на решения относно паричната политика на Европейската централна банка, премахването на валутния риск или премахването на разходите по валутните транзакции. България отбеляза голям напредък в конвергенцията на доходите на глава от населението от влизането си в ЕС и има голям потенциал, който еврото ще помогне да се използва. Освен това е важно да се припомни, че освен икономически залог, еврото е залог за по-голяма политическа интеграция на държавите-членки, което е цел, която считам за фундаментална, ако искаме ЕС да играе значителна роля в международния контекст.

* * * 

Хавиер Морал, търговско-икономически съветник при Посолството на Испания в София

Хавиер Морал Ескудеро (Бургос, 1970 г.) понастоящем е икономически и търговски съветник в посолството на Испания в София. Завършва икономика от Автономния университет в Мадрид и се присъединява към испанската администрация чрез конкурсен изпит като член на Корпуса на държавните икономисти и търговски експерти. По-голямата част от професионалната му кариера минава в Генерална дирекция „Икономическа политика“ в испанското Министерство на икономиката, където се занимава с теми предимно в областите на пазара на труда и социалното осигуряване, както и производствата по несъстоятелност. Работил е и в Националната комисия по конкуренцията, а преди това е бил икономически и търговски съветник в Дъблин. 

Автор: Анелия Тодорова