Брутният външен дълг на България се е увеличил с близо 4,8 млрд. евро за година

Брутният външен дълг на България по предварителни данни възлиза на 48,0845 млрд. евро (48 процента от прогнозния БВП ) в края на септември. Това е с 4,7858 млрд. евро (11,1 процента) повече в сравнение със същия месец на миналата година, показват данните на Българската народна банка(БНБ).

Краткосрочните задължения са 8,7989 млрд. евро (18,3 процента от брутния дълг, 8,8 процента от БВП) в края на септември. Те се повишават с 543,7 млн. евро (6,6 процента) на годишна база.

Дългосрочните задължения възлизат на 39,2856 млрд. евро (81,7 процента от брутния дълг, 39,2 процента от БВП) в края на септември, като нарастват с 4,2421 млрд. евро (12,1 процента) спрямо края на септември миналата година.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на септември е 13,5847 млрд. евро (13,6 процента от БВП). Той нараства с 4,4153 млрд. евро (48,2 процента) на годишна база.

Външните задължения на Централната банка са 1,9924 млрд. евро (2 процента от БВП). Те намаляват със 106,4 млн. евро (5,1 процента) спрямо края на септември 2023 г.

Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 7,4994 млрд. евро (7,5 процента от БВП). Те се повишават с 856,1 млн. евро (12,9 процента) на годишна база.

Според данните на централната банка външните задължения на "Други сектори" са 11,8201 млрд. евро (11,8 процента от БВП). Те намаляват с 15,6 млн. евро (0,1 процента) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,1879 млрд. евро (13,2 процента от БВП) в края на септември, което е с 363,6 млн. евро (2,7 процента) по-малко спрямо края на септември 2023 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 27,4 процента към края на септември, при 31,3 процента към септември миналата година, отбелязват от БНБ.