Централните банки купуваха рекордни количества злато. Защо започнаха да продават?

Спадът на цената на златото разкрива рядка промяна на пазара: след години на безмилостно натрупване, някои централни банки сега продават кюлчета, тъй като натискът, предизвикан от войната върху Иран, принуждава Иран да търси пари в брой, пише CNBC.

Спот цената на златото, която към 10:30 часа българско време е 4 812 долара за тройунция, се е понижила с около 10% от пика си от края на януари, преминавайки в зона на корекция, дори когато геополитическите рискове се засилват.

Това движение бележи рязък обрат от ралито от миналата година, когато покупките от централните банки помогнаха за поддържането на цените въпреки покачващите се лихвени проценти.

„Имаше забележителна разпродажба на злато от централните банки от няколко участници на пазара“, каза пред CNBC Ники Шийлс, ръководител на стратегията за метали в MKS Pamp.

Причините за това са все по-обвързани с военновременните реалности. По-високите цени на петрола натоварват икономиките, зависимите от вноса, докато валутната нестабилност принуждава някои централни банки да се намесват по-активно на валутните пазари, казаха пазарни наблюдатели.

Някои сега използват златните резерви, за да „плащат за увеличените разходи за енергия и отбрана или да защитават отслабващите валути“, каза Шийлс.

Централните банки на развиващите се пазари изглежда са начело на тази тенденция. По-силният щатски долар и по-високите разходи по заеми усилват натиска върху валутите, увеличавайки необходимостта от интервенция.

„Що се отнася до златото, слабостта на валутите на развиващите се пазари накара някои централни банки да продават злато, за да стабилизират валутите“, каза Стив Брайс, главен инвестиционен директор в Standard Chartered.

Конкретните данни за продажбите на централните банки са склонни да изостават или да бъдат дискретни, но вече се появяват признаци за разпродажби. Турция е най-забележителният продавач досега тази година. Официалните ѝ златни запаси са намалели със 131 тона през март чрез суапове и директни продажби, тъй като властите се стремяха да стабилизират лирата, според доклад, публикуван от Metals Focus миналия четвъртък.

Турската лира отслабна допълнително, за да счупи нови рекорди от началото на войната с Иран, падайки с около 1,7% спрямо щатския долар от началото на конфликта.

Подобни модели се наблюдават и другаде. Русия намали златните си запаси през последните месеци, вероятно за да помогне за финансирането на бюджетния дефицит, докато Гана също продаде резерви, за да увеличи ликвидността в чуждестранна валута, показват данни на Metals Focus.

Управителят на централната банка на Полша също така проучва продажбата на част от златните резерви, тъй като страната се нуждае от повече финансиране за отбрана. Централноевропейската държава беше най-големият купувач на злато от централни банки през 2024 и 2025 г.

Силен стълб на търсенето

Промяната е значима, защото централните банки бяха един от най-силните стълбове на пазара на злато през последните години. Тяхното постоянно купуване помогна за компенсиране на отлива от западни инвеститори и подкрепи скока на кюлчетата до рекордни върхове. Сега и двата фактора изглежда се обръщат едновременно.

Централните банки бяха доминираща сила на пазара на злато през последните години, купувайки над 1000 тона годишно от 2022 г. - което отбеляза най-високото ниво на годишно търсене на злато от централните банки в историята, до 2024 г., според Световния златен съвет.

През 2025 г. покупките на централните банки намаляха до 863 тона, тъй като участниците на пазара оцениха рекордно висока ценова нестабилност.

„Нашето предположение за спада е, че е вероятно някои централни банки продават злато, за да защитят валутата си и/или да финансират покупките на енергия“, отбеляза Натиксис в бележка, посочвайки покачващите се цени на петрола и по-силния щатски долар като ключови стресови фактори.

 Докато развиващите се пазари изглежда са движеща сила на скорошните продажби, големите притежатели на резерви, като Резервната банка на Индия, Китайската народна банка и Бундесбанк, останаха до голяма степен непрозрачни по отношение на дейността си в областта на златото, което подчертава ограничената видимост върху потоците в официалния сектор.

Комбинацията от дребни инвеститори, които излизат от позициите си в злато, и някои централни банки, които се превръщат в нетни продавачи, е сред ключовите причини за скорошния спад, добави Натиксис.

 Натиксис също посочи нарастващата доходност на американските държавни облигации като друг двигател на отлива, като по-високата доходност от активите с фиксиран доход намалява привлекателността на нелихвените кюлчета.

По подобен начин Адриан Аш, директор на изследванията в BullionVault, каза, че логиката е проста: златото, закупено като застраховка преди криза, може да се превърне в източник на финансиране, след като тя удари.

„Купихте злато в случай на криза. Сега кризата удари“, коментира той. „Покачването на цените на петрола и газа, както и на щатския долар и разходите по заеми в световен мащаб, ще означава, че много централни банки ще трябва да увеличат валутните си резерви... и потенциално да защитят валутата си“, каза Аш.

Въпреки това, ветераните в индустрията предупреждават, че тези ходове често са тактически, а не структурни. Продажбите подчертават ролята на златото като резервен актив във времена на стрес, каза Шаокай Фан, глобален ръководител на централните банки в Световния златен съвет.

 „Това наистина подчертава защо централните банки държат злато... то е ликвиден актив, който обикновено се представя добре по време на периоди на несигурност и следователно те могат да го използват, ако е необходимо“, коментира той пред CNBC.

Освен това, големи потребители като Китай исторически са се намесвали по време на спадове на цените, а старши анализаторът на стоки в Natixis Бернард Дахдах каза, че очаква опортюнистичното купуване да се появи отново, ако цените паднат допълнително, което потенциално би осигурило ясно дъно за цената на благородния метал.