МФ: Има потенциален риск България да влезе в процедура на свръхдефицит

Има потенциален риск България да влезе в процедура по свръхдефицит, валутния борд и сегашния фиксиран курс на лева да бъде застрашен, а приемането ни в еврозоната да бъде отложено за неопределено време. Това се казва в доклад  до служебното правителство на финансовия министър Росица Велкова, предложен за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка за разработването на параметрите на проектобюджета за 2023 година. Части от доклада бяха разпространени от bTV и Нова телевизия малко преди Велкова да даде брифинг днес, на който обяви готвените мерки за недопускане на свръхдефицит и за запазване на финансовата стабилност на страната. Сред тях е въвеждане на данък "свръхпечалба", както и връщане на намаленото за някои бизнеси ДДС по време на пандемията.

МФ подготвя Бюджет 2023 с 3% дефицит и въвеждане на "данък свръхпечалба"

"Съществува опасност да не успеем да си набавим необходимите обеми външно финансиране, ако се наложи, или то да бъде толкова скъпо, че да бъде неизгодно, което ще наложи да поискаме финансиране от МВФ. Има и вероятност от влошаване на кредитния рейтинг, което ще отблъсне инвеститори.", се казва още в докладната записка на Велкова до МС.

„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през август миналата година“, алармира министърът на финансите и добавя, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко Народни събрания.

Тя подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47-ото Народно събрание, което излъчи правителството с премиер Кирил Петков и финансов министър Асен Василев, „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП“.

При тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове:

1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;

з. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;

4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;

5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;

7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.

„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по ЗПФ, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, заявява финансовият министър.