МФ прогнозира бюджетен излишък от 400 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г.

Очаква се бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на март да бъде излишък в размер на 0,4 млрд. лв. (0,2 процента от прогнозния БВП), съобщиха от Министерството на финансите (МФ).

Според данните приходите, помощите и даренията по КФП към март нарастват с около 7,5 на сто спрямо същия период на предходната година.

От МФ отбелязват още, че в края на март Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) изплати в пълен размер всички задължения към производители на електрическа енергия в изпълнение на чл. 36б, ал. 1 от Закона за енергетиката. 

Приходите, помощите и даренията по КФП към март се очаква да бъдат в размер на 15,8 млрд. лв. и нарастват с 1,1 млрд. лв. (7,5 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2023 г. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 0,3 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски нарастват с около 0,5 млрд. лв., приходите от преки данъци - с около 0,2 млрд. лв., а косвените данъци са близки до отчетените за първото тримесечие на 2023 г. Отчита се базов ефект в частта на другите данъци основно в две направления. Едното е, че целевите вноски от производителите на електрическа енергия по бюджета на ФСЕС намаляват във връзка с нормализирането на цените на електрическата енергия на Българската независима енергийна борса. Второто е, че намаляват постъпленията от временната солидарна вноска за дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, посочват от финансовото министерство, ръководено от Асен Василев. 

Постъпленията от помощите и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с около 0,9 млрд. лв., докато неданъчните приходи са по-ниски от отчетените за същия период на предходната година, поради спад при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на ФСЕС.

Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15,4 млрд. лв., което е 18,9 процента от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и на по-високите разходи за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации с приетия в средата на 2023 г. Закон за държавния бюджет за 2023 г.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 0,3 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

От МФ отчитат още, че салдото по КФП на касова основа към края на февруари е положително в размер на 994,4 млн. лв. (0,5 процента от прогнозния БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари нарастват с 5,4 на сто спрямо същия период на 2023 г. 

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари са в размер на 9 963,3 млн. лв. или 13,2 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 512,0 млн. лв. (5,4 процента) спрямо отчетените към февруари 2023 г. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо същия период на 2023 г. 462,0 млн. лв. (6,1 процента), докато неданъчните приходи нарастват със 72,3 млн. лв. (4,8 процента). Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 22,3 млн. лева, отчитат от МФ.

Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 8 011,6 млн. лв., което представлява 13,8 процента от разчетените за годината и формират 80,4 процента от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 1 585,7 млн. лв., което представлява 15,5 процента от годишните разчети. Приходите от помощи и дарения са в размер на 366,0 млн. лева. 

Разходите по КФП (включително на България в бюджета на ЕС) към февруари възлизат на 8 969,0 млн. лв., което е 11,0 процента от годишните разчети. През февруари в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха възстановени средства в общ размер на 1 200,0 млн. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет на базата на подписани споразумения с МРРБ като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти по реда на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на България за 2024 г. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на февруари са 10 169,0 млн. лв. при 9 642,2 млн. лв. към края на февруари 2023 г., което представлява номинално нарастване в размер на 5,5 на сто спрямо първите два месеца на 2023 г., посочват от МФ. В отделните разходни показатели нарастване има при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии през януари и февруари, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и на по-високите разходи за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации с приетия в средата на 2023 г. Закон за държавния бюджет на България за 2023 г.  

Размерът на фискалния резерв към 29 февруари е 12,9 млрд. лв., в които 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, посочват още от МФ.