Светът на парите: Неравенството на доходите расте в 60% от страните, взели заеми от МВФ и Световната банка

Неравенството на доходите е високо и расте в 60 на сто (64 от общо 106) от страните с ниски и средни доходи, взели помощи или заеми от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, сочат данни на нов анализ на "Оксфам", разпространен преди започващите днес пролетни срещи на МВФ и СБ. 

Данните показват, че неравенството на доходите през последното десетилетие расте в 37 страни, включително Буркина Фасо, Бурунди, Етиопия и Замбия и остава високо в общо 42 страни, сред което Гана, Хондурас и Мозамбик.

"МВФ и Световната банка казват, че борбата с неравенството е приоритет за тях, но в същото време подкрепят политики, които вбиват клин между богатите и останалите. Обикновените хора страдат все повече с всеки изминал ден заради намаленото обществено финансиране на здравеопазването, образованието и транспорт. Това лицемерие на високо ниво трябва да бъде прекратено", казва Кейт Доналд, шеф на офиса на "Оксфам" във Вашингтон.

"Миналата година Световната банка за прът път в 80-годишната си история се съгласи да започне борба с неравенството, което е знаков ход. Но ако банката е сериозна в тези си намерения, първият тест за тази политика е как да бъдат отпускани средства на най-бедните страни по света, което ще се обсъжда на пролетните срещи", допълва Доналд, цитиран от БТА.

Дарителските вноски към Международната асоциация за развитие (IDA) на банката, която предоставя грантове или заеми с ниски лихви на най-бедните страни по света, повече от половината от които са в Африка, остават на едно и също равнище през последните години въпреки растящите нужди. Президентът на СБ Аджай Банга призова правителствата на страните дарители да направят следващите вноски към IDA "най-големите за всички времена".

Държавите с ниски доходи са изправени и пред дългова криза, което прави попълването на IDA още по-спешно. Растящите дългови и лихвени плащания отклоняват оскъдните ресурси от ключови сектори като образование, здравеопазване и социални грижи и заплашват да подрият трудно постигнатите цели на развитието. Въз основа на анализите на СБ "Оксфам" твърди, че страните, отговарящи на изискванията да получават помощи от IDA, са свръхзадлъжнели и е необходимо близо половината (45 на сто) от дълговете им да бъдат опростени.

По-високи данъци върху доходите и състоянието на богатите може да събере трилиони долари, за да попълни недостига в IDA и дупките във фондовете за развитие и борба срещу промените на климата в страните с ниски и средни доходи. Срещата на финансовите министри на страните от Г-20 във Вашингтон в рамките на пролетните среща може да изиграе важна роля при реализацията на тези инвестиции. Бразилия, която сега председателства Г-20, се обяви за глобален план, гарантиращ, че свръхбогатите ще плащат своята част. Франция подкрепи този проект, а всяко глобално споразумение трябва да гарантира, че свръхбогатите биват облагани достатъчно амбициозно, за да бъде намалено неравенството. Например, годишен нетен данък богатство в размер на 8 процента ще е необходим, за да свие богатството на милиардерите.

"Не можем да се крием зад извинението "не можем да си го позволим" - парите са налице. Те просто не текат в правилната посока. Държавите донори спешно трябва да увеличат вноските си в IDA, а Г-20 трябва да продължи по пътя за постигане на глобална сделка за облагане на супербогатите. Това е част от гаранциите, че богатите страни и богатите хора плащат справедлив дял в битката срещу неравенството и климатичната криза", заключава Доналд.