Нетното богатство на домакинствата в еврозоната се увеличило с 13,7 трлн. евро за пет години

Разликата в богатството сред домакинствата в еврозоната е намаляло през последните пет години, докато нетното богатство се увеличи значително. Това показва  ново изследване на Европейската централна банка(ЕЦБ), което може да съживи дебата за ролята на паричната политика в борбата с неравенството, съобщава Блумбърг. Като цяло нетното богатство на домакинствата в еврозоната се е увеличило значително през последните пет години с 29% или с около 13,7 трилиона евро, според данните на ЕЦБ.

Новите тримесечни сметки за разпределение на богатството, върху които ЕЦБ работи повече от осем години и публикува за пръв път тази седмица, имат за цел да предоставят информация за разпределението на богатството на домакинствата много по-често и на по-детайлно ниво, като свързват национални сметки с данни от проучвания на домакинствата.

Данните трябва да помогнат за по-добро разбиране на икономическата динамика на сектора и да позволят по-задълбочени вниквания в трансмисията на паричната политика и финансовата стабилност. Те също така могат да повлияят на бъдещата парична политика, отбеляза Блумърг.

Новите данни потвърждават относително високо ниво на неравенство в нетното богатство в еврозоната, но показват, че то поне леко е намаляло от 2015 г. насам. 

Делът на най-богатите домакинства е намалял между 2016 г. и второто тримесечие на 2023 г., но все още надхвърля 43%. В същото време средното нетно богатство се е увеличило с приблизително 40%, посочва ЕЦБ.

Централната банка отдава намаляването на неравенството отчасти на факта, че собствениците на жилища, които представляват повече от 60% от населението, са се възползвали от по-високите жилищни цени. Така нетното богатство на домакинство се е увеличило с 27% през този период.

Успоредно с това нетното богатство на лицата, които не са собственици на жилища, е нараснало със 17%, главно поради нарастването на депозитите, наблюдавано през този период. Но това също означава, че последният спад в цените на жилищата може да доведе до обръщане на тези ефекти и отново да засили неравенството се казва в изследването, цитирано от Блумбърг и БНР,.

Неравенството заема високо място в политическия дневен ред и след глобалната финансова криза търсенето на по-навременна, съгласувана и последователна информация за разпределението на богатството нарасна и новият набор от данни вероятно ще стане по-подходящ за паричната политика, тъй като неравномерното разпределение на богатството може да повлияе на трансмисионни механизъм на провежданата от банката лихвена политика.

 През последните години централните банки по света бяха подложени на критики за предполагаемо увеличаване на неравенството с тяхната ултраразхлабена парична политика, която използваха за борба с глобалната финансова криза, кризата с дълга в еврозоната и с коронавирусната пандемия.

ЕЦБ твърди, че развитието на различията в богатството през последните няколко десетилетия се движи предимно от фактори извън нейния обхват и че паричната политика няма нито мандата, нито подходящите инструменти за разпределение по целенасочен начин.