За или против кеша vol.2: Кой спечели новия дебат на Мениджър от поредицата „Точка на кипене“

Два отбора дискутираха темата „За или против кеша“ в рамките на дебат от формат на Мениджър „Точка на кипене“. С убедителна преднина спечели отборът на Димитър Продански, изпълнителен директор, член на Управителния съвет на Management Financial Group (MFG), и финансовият консултант и инвеститор Стойне Василев, които защитаваха позицията „Против кеша“. Това сочат финалните резултати от анкетата, провеждана на сайта manager.bg.

Дебатът бе предшестван от анкета, проведена на сайта Manager.bg, която показа, че преди неговото начало 55,2% бяха гласували за позицията „За кеша“, а 44,8% - „Против кеша“. В края на дебата обаче резултатите бяха обърнати и отборът „Против кеша“ привлече на своя страна 52% от гласувалите, докато отборът „За кеша“, в състав икономиста Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и бизнес журналистът Стефан Антонов, спечели подкрепата на 48% от участвалите в анкетата.

Това беше второ издание на дебата по темата „За или против кеша“, като първото също бе спечелено от отбора, който бе „Против кеша"

Началото на дебата даде Стойне Василев с пример за две несъществуващи държави – една доминирана от кеша и друга, в която властват безкешовите плащания.

„Представете си че има една страна, която се нарича Кешландия – там всичко се плаща с банкноти и монети. Какво се случва? Отивате сутрин да тичате в парка, взимате една банкнота от 20 лева, но сте забравили минерална вода. Обикаляте 10 магазина и никой не може да ви развали парите. Това се случва чак на 11-тия магазин. Прибирате се вкъщи и искате да си купите лаптоп от Германия, защото е там е по-хубав. Хващате самолета, отивате в Берлин, давате на местния търговец парите и се прибирате. Другият вариант е да платите на някой това да се случи. След това искате да си купите жилище в разширения център на София и отивате в банката, за да изтеглите половин милион лева за двустаен апартамент. Отивате при продавача и започвате да ги броите заедно. Броите три дни и те не излизат с 20 лева. Продавачът се отказва и сделката пропада. Това е в Кешландия“, заяви във встъпителната си реч Стойне Василев.

Стойне Василев / Снимка: Николай Дойчинов

След това той даде за пример друга страна, която се казва Диджиталленд, където нещата стават много по-лесно, тъй като хората със смарт устройства плащат всичко дигитално и има свобода да се купува отвсякъде.

„Плащанията са много по-сигурни, ако искаме да си купим по-голямо нещо като кола или апартамент. Тогава просто превеждаме парите по банков път или чрез някакво приложение. Така всичко става много по-бързо, лесно и удобно“, каза Василев.

Стоян Панчев обаче контрира с пример от реалния живот, като заяви, че през последния един месец в Ливан е имало множество взимания на заложници в клонове на банки, тъй като паричната система в страната се разпада и повечето хора нямат достъп до собствените си сметки.

„Единственото решение за тях е да отидат, да извадят оръжие, да вземат заложници и да достигнат до част от парите си. Тези пари са техни, но просто защото системата се е разпаднала, те нямат достъп до тях. Днес живеем в един свят, който е много по-близо до Ливан“, каза той.

„Преди две години не сме очаквали световна пандемия, която ще ни заключи вкъщи. Преди две години не сме очаквали, че централните банки, вместо да се борят с дефлацията, ще се опитват да овладеят галопираща инфлация. В този свят ние имахме десетилетия на мир в Европа. Идеята за война между велика сила и съюз от други велики сили в Европа бе невъзможна. В един свят, където всичко работи, може би кеша трябва да остане назад. В света, към който вървим, трябва сами да съхраняваме парите си и трябва да имаме достъп до тях, защото системата може много лесно да счупи“, заяви Панчев.

Димитър Продански, посочи, че числата показват ръст на безкешовите плащания в България.

„Вижда се ръст на конкуренцията в сферата на безкешовите плащания. Това води до по-голям избор за потребителите и съответно намалява цената на съответната услуга. Според мен кешът постепенно отива в миналото. Не искам той да изчезне веднага, тъй като нещата трябва да стават хармонично“, каза той.

Стефан Антонов каза, че не отрича позитивите на електронните разплащания, но посочи че парите в брой не трябва да бъдат ограничавани, тъй като все по-често наблюдаваме как административно се събира информация за хората и как те биват ограничавани във взимането на своите избори.

„Видяхме как в деня, когато Виктор Орбан спечели изборите в Унгария бяха спрени европейски средства под предлог на Европейската комисия. В България видяхме как последното парламентарно мнозинство предложи закон за защита на държавата, при който финансовият министър можеш да блокира парите на хората във банките при наличие на данни. Виждаме и един черен списък, който се оказа, че е незаконно съставен заради санкции на чужда държава, въпреки че това е забранено по европейското законодателство. Моята теза е, че както в развитите европейски държави, където има стремеж за унификация на поведението и мека форма на принуда за инакомислещите, така и в недоразвитите в политическо и правно отношение държави, сред които и България, има огромна доза политически риск, когато парите на човек са ясно видими на едно място, ако е възможно електронно, той да загуби достъп до тях, защото не се харесва на политическата класа“, каза той.

Първият въпрос, който беше зададен на участниците в дебата беше: „Има ли промяна в икономическата среда през последната година? Промяна, която по един или друг начин да е оказала влияние върху дигиталните или кешовите разплащания?

„Основната промяна през последната година е инфлацията, която намалява атрактивността на плащането в налични пари и държането на лични пари, защото стойността на кеша пада. По-изгодно е да имаш дигитални средства, които да инвестираш“, каза Димитър Продански.

По думите му данните на БНБ за развитие на плащанията до 2021 г. показват, че само през 2021 г. спрямо 2020 г. има ръст от 35% на картовите разплащания. 

Според него една от причината за това е нарастващата конкуренция. „До преди няколко години имахме монопол на банките върху предоставянето на ПОС устройства на търговците на сравнително високи цени. Имаше и нужда от огромно количество документация, за да може търговеца да получи такова устройство. Има няколко фирми, включително и българската myPOS, които дръпнаха цените и качеството на услугата, която се предоставя на търговците до много приемливи нива. Това предпоставя по-голямо възприемане на безкешовите плащания. Има и системи, които заобикалят картовата инфраструктура и вече не е нужно ПОС устройство“, добави Продански.

Икономистът Стоян Панчев отговори, че инфлацията е важен компонент от промяната и причина кешът да е важен.

„Представете си какво щеше да стане при инфлация от почти 18% през август, ако тавана на кешовите разплащания беше свален на 1000 лева, както правителството опита да направи през 2017 г. Щяхме на практика да сме блокирали плащанията в кеш, освен за много малки покупки. Ключовото е как да разрешим повече кешови плащания и хората да имат по-голяма възможност да ги ползват“, каза той.

По думите му данните на БНБ показват освен увеличаване на безкасовите плащания, така и ръст на търсенето на банкноти и монети заради инфлацията.

Той посочи, че „слагането на кеш под юргана“ не е нещо остаряло, а научена мъдрост от кризи.

Стоян Панчев / Снимка: Николай Дойчинов

Стойне Василев отбеляза, че по-големият кеш идва от сива икономика, а не от легален бизнес.

„Ние сме по-далеч от примера с Ливан. В Украйна системата още работи и хората могат да си теглят своите пари въпреки войната“, каза Василев.

Той обаче каза, че е против съветите на бабите и дядовците за държане на парите в брой, тъй като кешът е рисков.

Стефан Антонов каза, че Украйна това лято беше спасена от фалит по решение  на международната финансова общност, която реши, че може да се отложат падежите по дълга й. „Дали тя е по-стабилна от Ливан е по волята на международната финансова общност. Тук говорим за риска една държава да изпадне в извънредна ситуация, при която финансовата и система блокира. Факт е че има „Черни лебеди“ и е факт, че хората трябва да имат възможност да се защитят от тях“, каза той.

„Кое е по-сигурно – плащане в брой или по електронен път?“, беше вторият въпрос, зададен по време на дебата.

Димитър Продански каза, че кешът не е сигурен, тъй като създава голям риск за притежателите му, дори чисто физически под формата на кражби. Той даде пример с телефонните измамници, които са откраднали големи суми от граждани у нас.

„През последното година плащанията с мобилни устройства станаха по-достъпни чрез навлизането на услуги като Google Pay и Apple Pay. Дори ако си на плажа не ти трябва никакъв кеш. Плащанията стават сигурно, няма кой да ти открадне парите“, добави той.

Стоян Панчев заяви, че не отрича удобството на тези методи на плащане, но обясни, че ако говорим за сигурност, трябва редица системи да работят както трябва.

„Трябва да работи финансовата система, политическата система, банковата система, трябва да работят и механичните устройства и да има интернет. Супер е, когато всичко това работи, но когато нещо от тази верига не работи, тогава сигурността е в преносимата стойност. Кешът е може би най-ликвидната преносима стойност и това го прави по-сигурен от всякакви други видове разплащания“, каза той.

Според него аргумента за кражбата напълно се балансира с възможността за пробиви в електронната сигурност.

„Една от професиите на бъдещето е киберсигурността. До 2025 г. се очаква в световен мащаб да има недостиг от специалисти в областта от 5 млн. души. Това не се случва ето така. Толкова са напреднали измамите и атаките, че могат да те оберат и през компютъра ти“, каза Стефан Антонов.

В своя контрааргумент Стойне Василев каза, че ако в магазин няма ток и системата за електронни плащания вече не работи, кешът също няма да е от полза, тъй като касата не работи и не могат да ни издадат касова бележка. Той заяви, че и при кеша и електронните плащания съществуват рискове за сигурността.

Стефан Антонов каза, че за да се ограничи плащането в брой или то да се съхрани има причини, които са отвъд самата безопасност. „Говорим за правото на избор и правото на вземане на решение. С тях върви и личната отговорност да се понесат загуби, но трябва да се уважава правото на избор на хората да държат богатството си под една или друга форма“, каза той.

Третия въпрос, който беше зададен на участниците в дебата беше: „Кое ни дава повече свобода – кешът или дигиталното плащане?“

Стойне Василев каза, че всички имаме профили в социалните мрежи и там си даваме всичките данни. „Google знае къде се намираме, какво купуваме и какво търсим. Ако някой реши да ни вземе личните данни, да ни следи или да ни налага някакви ограничения, кешът не е нещо, което реално би работило“, коментира той.

Според него блокчейн технологията и биткойнът като неин флагман могат да ни направят по-свободни.

Стоян Панчев отговори, че нарушаването на свободата идва от ограниченията от страна на набор от държави в ЕС и на други места. „Те на практика ни казват: „До тази сума може да разполагате с вашия кеш, след което е забранено и ви смятаме за терористи, за престъпници и хора, които перат пари. За съжаление това е концентрирано в тази част от Европа, която се справя най-лошо със справянето с престъпност и корупция“, каза той, като посочи, че в стари и успешни икономики като Германия и Нидерландия няма такива ограничения.

Димитър Продански каза, че наличието на кеш било благоприятно за Гърция в кризисната ситуация, тъй като гражданите не са били ограничени при тегленето от банкомати и банки, но това се дължало само на факта, че страната е част от еврозоната.

„Ако не бяха в еврозоната щеше да има една хиперинфлация и те нямаше да останат с нищо. В еврозоната се върви към ограничаване на кешовите разплащания“, добави той.

Димитър Продански / Снимка: Николай Дойчинов

Стефан Антонов каза, че има изследвания, които показват, че сивата икономика не се свива, когато се въвеждат ограничения на плащанията в брой. Той даде пример с полезността на кеша при войната в Украйна, като каза, че много хора нямаше да могат да напуснат страната, ако не разполагаха с пари в брой, за да плащат на рекетиращи полицаи и граничари.

„Трябва ли да се актуализира законодателството и да се променят ограниченията върху кешовите плащания?“. Това беше четвъртият въпрос, зададен на дебата.

 „В момента законодателството посочва, че ако става въпрос за търговски сделки, било то между физически лица или бизнеси, те не могат да се осъществят в брой, ако са на стойност над 10 хил. лева. Аз съм против това да се променя законодателството и да се слага ограничение от 5 хил. лева  или 1 хил. лева. Аз съм за това да се насърчава използването на безналични плащания“, каза Стойне Василев.

Той каза, че по различни изследвания сивата икономика в България е между 28% и 30%.

„Има и много черна икономика. Малко хора ще искат да вземат подкуп в натура. Те искат пари, а там няма как да стане с разплащане, защото тези средства могат да се проследят през трансферите в банки или други институции. Големите касови наличности в много фиктивни фирми идват от неспазване на закона. Проблемът не е тавана, защото той не се спазва“, коментира той.

„Няма как да имаш 200-300 хил. лева, без те да са минали през някаква финансова институция, за да платиш в кеш. Ясно е, че това няма как да са съвсем бели пари“, добави Василев.

Стефан Антонов отговори, че огромните богатства със сигурност не могат да имат някакъв законен източник ако не са наблюдавани при процеса на формирането им, но според него въпросът е в това човек да може да разполага с парите си, след като вече ги има, по такъв начин, по какъвто иска.

„Говорим за това хората да разполагат с максимално възможности да управляват богатството си и да не се натоварват със задължения, още повече с такива, които съпътстват електронните разплащания, във време на криза, когато доходите са най-изложени на натиск“, каза той.

Стефан Антонов / Снимка: Николай Дойчинов

Димитър Продански каза, че от законова гледна точка и такава за насърчаване на безкасовите плащания има елемент на едно субсидиране от страна на хората, които ползват такива плащания, спрямо кеша, защото кеша се печата от държавата за сметка на всички нас, независимо дали го ползваме или не.

Стоян Панчев изрази мнение, че цялото законодателство в посока ограничаването на кеша изглежда като „институционален провал“.

„Държавата, която има монопол върху този ангажимент, не може да се справи с него и налага все по-тежки правила, които се прехвърлят върху други хора, които спазват закона. Ние трябва да отидем в банката и един час да попълваме декларации. След това не мога да си купя нещо за 12 хил. лева кеш. В държавата не се спазва закона и не се постигат резултатите, но в същото време законите стават повече и по-ограничаващи“, каза той.

Последният въпрос, който беше зададен на участниците беше: „Възможно ли е електронните плащания да решат проблема със сивата икономика?“

Димитър Продански отговори, че електронните плащания няма да решат проблема със сивата икономика сами по себе си, защото съответният регулаторен орган трябва да си свърши работа когато има такива безкешови плащания и да проследи техния източник.

„Да, увеличаването на дела на безкешовите плащания води до намаляване на дела на сивата икономика, при равни други условия, защото се увеличава проследимостта на тези пари“, каза той.

Стоян Панчев каза, че самият той не смята сивата икономика за нещо лошо само по себе си, но ако искаме да се справим с нея трябва да видим откъде тръгва тя.

„Ако не искаме да има плащане в плик, може би трябва да намалим осигуровките или да осигуряваме нещо срещу тях. Ако човек не смята, че ще получи разумна пенсия, когато се пенсионира, или му се налага да доплаща, когато ходи на лечебно заведение, то за него не си струва да дава 30 или 40 процента от доходите си за него. Проблемът не е в закона и хората, а какво им предоставяме срещу тези плащания“, каза той.

Панчев също така се обяви за вдигане на кешовия таван, ако трябва да има такъв – от една страна заради инфлацията, а от друга за даване на повече свобода на хората да разполагат с парите си.

В заключителното си изказване Стойне Василев каза, че заради пандемията и войната хората са започнали да ползват повече онлайн плащания. „Имаме някакви условия, които не са законодателни, но хората избират да използват финтех приложенията и по-добрите продукти на банките“, коментира той.

Василев каза, че е против пълна ограничаване на кеша, но за него свободата е възможността да разполага с парите си навсякъде

Стефан Антонов пък каза, че в момент влизаме в криза и най-вероятно ще излезем в рецесия, като в подобен момент е много важно хората да не бъдат натоварвани с каквито и да е било нормативно предопределени разходи.

„Те трябва да бъдат облекчени по максимално лесен начин да взимат решенията, които смятат, че са най-полезни за тях. Това включва и правото на избор да харчат парите си така, както решат“, заяви той.

В заключение Димитър Продански каза, че няма нужда от законодателни промени, тъй като аргументите в полза на безкешовите плащания са достатъчно убедително.

„Добре е, че България е в Европейския съюз, където има общо законодателство по отношение на плащанията, което улеснява влизането на технологии и чужди финансови играчи. Това дава възможност на българските играчи да се развиват, тъй като имат бизнес в Европа. Трябва да бъде подобрена финансовата грамотност на българското население, като е добре да има някаква правителствена кампания в тази насока. Безкешовите плащания много улесняват подобряването на тази финансова грамотност“, каза той.

Стоян Панчев заяви, че от известно време тече голяма битка в сферата на парите. „От едната страна имаме биткойн срещу дигиталните валути на централните банки, които смятам, че съвсем скоро ще бъдат голям проблем за повечето от нас. От едната страна имаме фиатните валути, които девалвират с особена бързина в последно време, а от другата страна имаме златото и валутите, които са базирани на стоки. Кешът също е част от това нещо. 2017 г. имаше голяма атака срещу свободата на българите да разполагаме със своя кеш и имаше опит за налагане на таван от 1000 лева. Битката не е само за удобство, инвестиции и възвращаемост, а доколко може да разполагаш с това, което си произвел с времето си на тази земя. Кешът е свобода и е част от нещо много по-голямо, в което е хубаво да участваме“, каза той.

Генерален партньор на събитието е Management Financial Group.

Медийни партньори са: Българска национална телевизия, Dnes.bg, Bloomberg TV Bulgaria, SmartMoney.bg, MoitePari.bg

Институционални партньори са: Българска стопанска камара