Алтернативен бюджет за 2016 г. без дефицит

За 13-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя Алтернативен държавен бюджет, който залага на ниски данъци, стабилни публични финанси, реформи в публичната сфера, растеж на икономиката и повече избор за гражданите.

Алтернативният бюджет за 2016 г. си поставя две големи цели. Първата е да се елиминира най-голямата заплаха пред икономиката на страната - хроничните дефицити в бюджета, които са резултат от популистки харчове, нежелание за реформи и лесни актуализации на бюджета в последните години, посочват авторите от ИПИ. Втората голяма цел е да се аргументира и насочи неизбежната реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред", което включва както дълбоки промени в структурата и работата на съдебната система, така и рационализация в бюджетите на силовите ведомства

В периода 2013-2015 г. страната премина през тежка политическа криза, която се отрази силно негативно на публичните финанси. Бюджетът беше "изпуснат" както през 2013, така и през 2014 г., което върна прекомерния дефицит в публичните финанси и покачи почти двойно държавния дълг. Текущата 2015 г. донесе добри новини за приходите в бюджета, които се очаква да бъдат с над 800 млн. лв. повече спрямо заложените в бюджета. Въпреки това, с предложената нова актуализация на бюджета се предвиждат нови разходи за близо 900 млн. лв. и в крайна сметка по-голям дефицит от заложеното в закона. Популистките харчове и нежеланието за реформи направиха така, че в година с изненадващи високи приходи (2015 г.), държавната хазна ще приключи на по-голям минус от първоначално заложеното, коментират икономистите.

Общият бюджетен дефицит за периода 2013-2015 г. се очертава да е около 7,4 млрд. лв. За сравнение, в периода 2009-2012 г., който обхваща голямата рецесия и последвалото възстановяване, общият бюджетен дефицит беше 5,3 млрд. лв. Въпреки ръста на икономиката и новите работни места, България потъна в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси. Средносрочната фискална рамка на правителството за периода 2016-2018 г. не просто не е достатъчно амбициозна, но страда от сериозен недостиг на достоверност -  всяка година се задава план за бюджетна консолидация, докато в крайна сметка балансите се влошават. Дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава такава фискална рамка, която практически елиминира бюджетния дефицит през 2016 г. За пръв път се поставя фокус върху бюджета на съдебната власт, като се стъпва върху анализите на натовареността в системата. Предлагат се и промени в бюджета на МВР, които да направят реформата в сектора възможна. В допълнение към това се премахват някои данъци, оптимизират се административните харчове и се ограничават субсидиите от бюджета. Ключови промени се разписват също така в здравното и пенсионно осигуряване, които сериозно се различават от провежданата политика в момента и предвиждат моментално разбиване на монопола на здравната каса, увеличаване в средносрочен план на ролята на втория пенсионен стълб и отменяне на възможността за отказ от лични спестявания в полза на държавната солидарна система.

Акценти от Алтернативен бюджет 2016:

• Данъчни промени: премахване на данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар, който гарантира стабилни приходи и спокойствие на пазара до 2018 г.; финансова децентрализация -  прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален;
• Свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост – оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал. Общият ефект от предложните промени е близо 1,4 млрд. лв., като тук не се включват приходите от приватизация;
• Съдебна реформа - нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес в съдебната система. Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016 г., но водят до повече ефективност в средносрочен план;
• Осигурителна реформа - отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на здравната каса и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.

Предложените промени следват логиката на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите към закъсали държавни предприятия и тяхната приватизация, както и реален избор в осигурителните системи.

Алтернативният бюджет на ИПИ за 2016 осигурява балансиран бюджет и задава основата на дълбока съдебна реформа. "Протестите на полицаите разкриха натрупаното напрежение в нереформираните сектори, което се превръща в основен риск пред бюджета в средносрочен план. Предложената алтернатива е по своята същност отрезвяване и загърбване на фискалните илюзии в страната.", коментират икономистите.