Идея от зеления форум: Хранителни банки в полза на бедните, природата и бизнеса

„Ще оставя законите в страни и ще ви разкажа какво може да се направи с една интересна идея. Ще ви разкажа една история.“

С тези думи започна речта си по време на екологичния форум „Зеленото бъдеще на България“ Стефана Цекова, адвокат и съдружник в адвокатска кантора „Андреев, Стоянов и Цекова“ – Schоеnherr. Тя беше един от участниците в третия панел на събитието, организирано от сп. „Мениджър“ и GLOBUL. В него беше дискутирана темата за управлението и рециклирането на водата и отпадъците в България.

Продължаваме да ви представяме мненията на участниците във форума. Ето какво разказа Стефана Цекова:

„Историята се развива през 60-те години на миналия век. Отивайки на работа, Джон Манхенгел, който бил социален работник и доброволец към социална кухня в САЩ, видял до един супермаркет многодетна майка да рови в контейнерите. Отишъл при нея и я поканил да нахрани децата си в кухнята, в която той работи. Тогава за негова изненада жената му отказала. Тя му казала, че има много повече храна в боклука и тя си е добре всъщност. Така нямало нужда да ходи в социалната кухня.

Защо тази история се е случила? Когато наближат сроковете за изтичане на годността на определени стоки, спуермаркетите обикновено една седмица предварително въвеждат механизъм, чрез който да стимулират покупките на тези стоки. Това обикновено са промоциите. Когато въпреки това стоката не се реализира чрез промоцията й и наближи срокът за изтичане на годността й, около два дни преди края му започва изтеглянето на стоките от пазара. Това, което правят супермаркетите в САЩ е да съхраняват тези продукти в контейнери, докато дойдат от съответната организация да ги изхвърлят, да ги депонират и т.н. В момента, в който тези стоки отидат в контейнерите, те стават от голям интерес за социално слабите хора, сред които има недостиг на храна. Реално това, което правят хората е да се снабдяват с храна от тези контейнери.

След разговора му с майката на Манхенгел му хрумва идеята да създаде т. нар. хранителна банка. Нейната роля е да събира продукти от хипермаркетите, преди срокът им на годност да изтече. Има много продукти, на които опаковката е дефектна, но не е нарушена по някакъв начин, така че да застраши целостта им или качеството на храната. Тази банка събира тези продукти, установява все още годни ли са или не са и съответно ги разпределя и разпространява по-нататък на нуждаещите се.

Възможно ли е това да се приложи в България? Как са се развили тези банки в Щатите?

След като му хрумва идеята Манхенгел решава да я реализира. Той получава първоначална помощ от църквата, а след това и от правителството, което вижда, че това е един механизъм, който работи и трябва да бъде насърчен.

Към днешна дата в Европа има над 240 хранителни банки.

В България имаме наченки на такова нещо. Те са осъществени още от БЧК. За съжаление са все още в начална фаза и идеята не е доразвита. В последните 2 г. инициативата се засилва. Сега има и организирана работна група, която действа по реализацията на тази идея.

Как върви целият механизъм? Започва се от производството на хранителните продукти. Всъщност често се случва да има свръхпроизводство. Такова нещо се получава в условия на краза, каквато вече изживяхме. Има продукти, които реално не могат да достигнат дори до хипермаркетите, за да се реализират по-нагоре по веригата. И тук се получава един свободен ресурс от стоки, който хубаво може да се оползотвори, като бъде разположен в хранителни банки.

Друго важно е цялостната политика на управление на супермаркетите, която е от ключово значение за организирането на такива банки. При продавачите при всички случаи има остатъчни продукти. Какво се случва с тях? Има разлика между това дали съответно продуктът е на растителна или животинска основа. Трябва да се спазват определени хигиенни изисквания. Ако е на животинска основа, той се съхранява в специални хладилни камери, за да не се разпространяват зарази. След което се извозва и унищожава в т.нар. екарисажи. В България има само два такива. Единият е в Шумен, другият във Варна. Така че се появяват едни разходи за компаниите по освобождаването от ненужната стока, която реално би могла да отиде по много по-добро предназначение.

Какви са основните пречки това да се случи? Като цяло на компаниите им излиза по-евтино от гледна точка на данъчното третиране тези храни да бъдат бракувани. Когато се бракуват, храните не подлежат на корпоративен данък ДДС, за разлика от дарението, при което има ограничение от 10% от реализираните приходи за предходната година. В допълнение, за съжаление върху дарението стои все още ДДС. Така че това е място, където може да се помисли. Със законовите промени ще се затвори веригата и ще се оформи един от т.нар. "win-win" проекти у нас, в който всички печелят.

От една страна чрез хранителните банки ще се намалят разходите за управление на отпадъците и съответно ще се подобри по този начин екологичната среда. От друга страна ще се реши един социален проблем. И не на последно място компаниите като политика и като визия също ще се появяват с един по-положителен имидж.