Земята е загубила 12,5 трилиона тона лед от Гренландия и Антарктида за 47 години

Около 12,5 трилиона тона лед от ледниците в Гренландия и Антарктида са се стопили от 1979 г. насам — количество замръзнала вода, достатъчно, за да покрие континенталната част на САЩ със слой лед с дебелина 1,5 метра, според мащабен научен доклад.

Затоплянето на Земята ускорява топенето на двете основни ледени покривки на планетата, като пет шести от загубата на лед не се дължат на по-топлия въздух, а на по-топлите води, които разяждат ледените масиви отдолу и отстрани, докато ледниците се придвижват към океаните. Това е лоша новина за бъдещото покачване на морското равнище, посочват авторите на изследването, публикувано в сряда в списание Scientific Data, цитирано от Асошиейтед прес.

„Ледените покривки се топят бързо“, заяви съавторът на изследването Ерик Риньо, специалист по ледовете от Калифорнийския университет в Ървайн. „Ние топим полярните райони, морското равнище се покачва в световен мащаб и това ще увеличи уязвимостта на крайбрежните райони.“
Количествата зад процеса на топене са едновременно умопомрачително огромни и привидно малки.

Целият този разтопен лед се е превърнал в близо 3 квадрилиона галона вода (11,3 квадрилиона литра), което е повишило глобалното морско равнище с около 3,1 сантиметра от 1979 г. насам, наред с други климатични фактори, които допринасят за покачването на океаните, се посочва в доклада.

3,1 сантиметра може да не звучат като много, но за всеки сантиметър покачване на морското равнище между 2 и 3 милиона души допълнително са изложени на наводнения поне веднъж годишно, заяви водещият автор на изследването Инес Отосака, специалист по ледовете от университета „Нортъмбрия“ в Англия.

Ледникът Якобсхавн в Гренландия вече се оттегля с до 50 метра на ден, каза Отосака.

Международният екип от полярни учени, ръководен от Европейската космическа агенция, досега е изследвал топенето на ледените покривки само от 90-те години на XX век насам, използвайки данни от европейски спътници. Чрез включването на сателитни данни на НАСА учените са успели да проследят промените в обема на леда в Антарктида до 1979 г., а в Гренландия — до 1972 г.

„Има ясна тенденция ледените покривки да губят все повече маса, като загубите се увеличават с всяко следващо десетилетие, особено ако погледнете количеството лед, което се оттича в океана“, каза Отосака. „И е напълно ясно, че има връзка с изменението на климата.“

Изследването показва, че през 70-те, 80-те и чак до 90-те години ледените покривки са били сравнително стабилни. След това топенето е започнало, като процесът се е ускорил значително през 2010-те, каза Отосака.

„Това е повод за тревога, защото показва, че промените изостават с десетилетия спрямо глобалното затопляне, което означава, че можем да очакваме те да продължат още десетилетия — дори ако успеем да спрем затоплянето на планетата“, заяви съавторът на изследването Андрю Шепърд, също от университета „Нортъмбрия“.

Ускоряването на загубата на лед изглежда е спряло временно между 2020 и 2023 г., но според авторите на изследването това по-скоро отразява краткосрочни метеорологични колебания, а не промяна в дългосрочната тенденция. Отосака заяви, че изследването използва данни само до 2023 г., но тя е анализирала и по-нови измервания и е установила, че ускоряващата се тенденция отново се е възобновила.

Голяма част от относителната стабилност в Антарктида се дължи на рекордните снеговалежи в Източна Антарктида, които са компенсирали бързото топене в по-нестабилната Западноантарктическа ледена покривка, посочват авторите.

Тригодишното затишие е било „просто малко отклонение в дългосрочния запис“, каза Риньо.

„Дългосрочното покачване е свързано с климата, а заплахата е пределно ясна.“

Най-големите промени, които учените са установили, са свързани с т.нар. динамични процеси — по-рязко протичащи и активни процеси в сравнение с бавното, постепенно топене под въздействието на въздуха. Според Отосака именно те могат да предизвикат неконтролируеми „повратни точки“.

Дейвид Холанд, специалист по ледовете от Нюйоркския университет, заяви, че именно това го тревожи, „защото по-голямата част от загубата на лед е динамична и точно това бихте очаквали при сценарий на нестабилност и срив на ледената покривка“.

Международният екип е използвал 45 независими изследвания и данни от 27 различни спътника.

„Използването на сравнително независими методи ми дава по-голяма увереност в резултата“, каза Холанд, който не е участвал в изследването. „Възходящата тенденция е реална.“

„Непредвидимите фактори при загубата на ледена маса в Антарктида продължават да представляват предизвикателство за човечеството при управлението на планетата — ясна и непосредствена опасност, макар и проявата ѝ да е вероятно след много десетилетия“, заяви специалистът по ледовете Тед Скамбос от Университета на Колорадо, който също не е участвал в изследването.

„Като общество вече сме достатъчно умни, за да знаем какво ни очаква в бъдеще, но не сме достатъчно благоразумни, за да действаме въз основа на това знание.“