Работим до 30 април за държавата

Точно до 30 април ще работят българите, за да платят данъците си през 2014 година. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за хазната и ще започнат да работят за себе си.

Датата е условна и показва кога бюджетът ще се попълни, ако всичко изработено влиза моментално в него. От Института за пазарна икономика (ИПИ) наричат датата „Ден на свобода от правителството”, а по света е известна като Tax Freedom Day. През настоящата година денят на свобода от правителството се пада точно преди 1 май, честван като Денят на труда.

В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде в края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит. Казано иначе, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести по-късно през годината.

Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат „освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези 5 дни впоследствие ще бъдат отработени в полза на държавата и ние ги наричаме „дни за отработване”.

 През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП, заложен в Бюджет 2014. Следователно, през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,1 млрд. лв.

Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното, обясняват от ИПИ.

Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основната част от нея пада върху работещите българи, които са изрядни данъкоплатци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. От друга страна за българите, които не работят или просто са в сивата икономика, денят на свобода от правителството идва много по-рано.

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни налози като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме. Всичко това означава, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се "разсейват" и не плащат.

И все пак всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват още 3 дни труд.