Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Ройтерс: ЕЦБ ще обсъди повишаване на изискванията за задължителни резерви следващата седмица
Ръководните органи на Европейската централна банка (ЕЦБ) се готвят следващата седмица да обсъдят повишаване на изискванията за минимални задължителни резерви за банките в еврозоната. Според четирима източници, запознати с дискусиите, тази мярка би намалила разходите на ЕЦБ за лихвени плащания и би изтеглила част от ликвидността от финансовата система, пише Ройтерс.
Промяната, която ще бъде разгледана на заседание на Управителния съвет на 25 ноември, предвижда увеличаване на дела от паричните средства, които търговските банки са длъжни да държат по безлихвени сметки – от 1% на 2% от депозитите и другите краткосрочни задължения. Източниците допълват, че вземането на решение може да бъде отложено за заседанието по паричната политика на 17 декември.
Основният ефект от тази стъпка би бил намаляване на загубите в централните банки от еврозоната – като например германската Бундесбанк. През последните години, в рамките на програмите за стимулиране на ЕЦБ, тези институции натрупаха големи портфейли от облигации с ниска или отрицателна доходност, а сега са изправени пред нарастващи разходи за лихви по банковите депозити.
Макар че централните банки не функционират с цел генериране на печалба, възникването на загуби е политически чувствителен въпрос. Това поставя под съмнение доверието в институциите и поражда дебати относно евентуално рекапитализиране за сметка на данъкоплатците.
Говорител на ЕЦБ е отказал коментар пред Ройтерс.
Мярката би спестила поне 4,4 млрд. евро годишно
ЕЦБ повишава лихвените проценти, за да овладее инфлацията. Това оскъпява кредитирането в цялата икономика, но същевременно увеличава сумите, които ЕЦБ изплаща на банките върху резервите, надвишаващи задължителния размер.
Според изчисления на „Ройтерс“, повишаването на изискването от 1% на 2% би спестило на ЕЦБ и на 21-те национални централни банки от еврозоната около 4,4 милиарда евро годишно при сегашните нива на лихвените проценти.
Тъй като се очаква лихвеният процент по депозитите в ЕЦБ да нарасне от сегашните 2,5% до нива между 3% и 3,25% през следващата година, спестените средства биха могли да се увеличат още повече. Тази стъпка би абсорбирала и част от излишната ликвидност, натрупана вследствие на многогодишните стимулиращи мерки на ЕЦБ, като същевременно предоставя на ръководителите на паричната политика аргумент за нейното обосноваване – наред с финансовата полза.
Повечето управители в ЕЦБ подкрепят идеята
Идеята беше повдигната още миналото лято, но срещна съпротива от страна на някои влиятелни представители, включително члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.
Източници обаче посочват, че сега мнозинството от управителите подкрепят тази мярка – позиция, споделяна и от заместник-председателя на ЕЦБ Борис Вуйчич, както и от главния икономист Филип Лейн, което дава нов тласък на дискусията.
Някои представители предложиха въвеждането на увеличението да се отложи за юли – момент, в който както Шнабел, така и председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, вече няма да заемат постовете си, но тази идея не срещна широка подкрепа.
Намаляване на загубите
В момента търговските банки не получават лихва върху своите задължителни резерви, докато за всички останали средства, държани в централната банка, им се начислява лихва според депозитния лихвен процент на ЕЦБ.
В резултат на това Евросистемата изплаща 52,2 милиарда евро годишно под формата на лихви върху излишна ликвидност в размер на малко над 2 трилиона евро.
По-голямата част от тази ликвидност беше създадена чрез програмите на ЕЦБ за изкупуване на облигации в периода 2015–2022 г. – процес, чрез който в банковата система бяха влети парични средства в стремеж да се предотврати дефлацията и да се стимулира икономическият растеж.
Тъй като голяма част от дълговите инструменти, изкупени от националните централни банки (на държави с висок кредитен рейтинг), са били с много ниска или дори отрицателна доходност, повишаването на основните лихвени проценти доведе до значителни загуби за някои централни банки, предвид нарастващите разходи за финансиране.
През 2012 г., в условията на натиск върху банките по време на кризата с държавния дълг, ЕЦБ намали изискването за задължителни резерви от 2% на 1%.
Макар някога да са се разглеждали като важен буфер за ликвидността, задължителните резерви впоследствие бяха изместени от други регулаторни изисквания, въведени след кризата – като например коефициента за покритие на ликвидността (Liquidity Coverage Ratio).
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.