Бъдещето на софтуерната индустрия в България

Бъдещето на софтуерната индустрия в България

Едно от основните предимства на България е броят високообразовани хора с отлични познания по математика и физика и с добре развито аналитично мислене. Това е и основната причина за появата и развитието на силен софтуерен сектор. От друга страна, в Германия фокусът е повече върху промишлеността, докато на софтуерната индустрия се пада много по-малък дял от икономиката и трудовия пазар.

Част от нея е и SEEBURGER Informatik, основана в София още през 1999 г. С офиси в София и Пловдив и над 250 специалисти в тях, представителството в България имa ĸлючoвo мяcтo в гpyпaтa, ĸaтo тyĸ ca гoлямa чacт oт рaзвoйния ѝ цeнтъp и Глoбaлния ѝ цeнтъp зa cпoдeлeни ycлyги.

Г-н Ото, как България се оказа предпочитана дестинация за разрастването на дейността на вашата компания?  

- За нас, в SEEBURGER, комбинацията между Германия и България е много силен коз и е основополагаща за успеха на компанията. В същото време двете страни имат свои специфики и предимства като пазари на труда за IT индустрията.

Кои са основните конкурентни предимства на ИТ пазара у нас?

- Едно от основните предимства на България е броят високообразовани хора с отлични познания по математика и физика и с добре развито аналитично мислене. Това е и основната причина за появата и развитието на силен софтуерен сектор. От друга страна, в Германия фокусът е повече върху промишлеността, докато на софтуерната индустрия се пада много по-малък дял от икономиката и трудовия пазар.

Друго предимство на IT пазара в България, в сравнение с този в Германия например, е сериозното присъствие на жените, включително като относителен дял спрямо мъжете (както като брой, така и като позиции в корпоративната йерархия). Процентът на жени, заети в българската IT индустрия, е сред най-високите в Европа. За сравнение, в инженеринговия сектор в Германия работят предимно мъже.

Разбира се, опитваме се да подобрим съотношението чрез мерки на държавно равнище, но все още, поне по моя оценка, жените в сектора са не повече от 15-20%. Затова тук, в Бретен, SEEBURGER внедри инициатива за изграждане на среда за обучение на гимназисти по програмиране, целево насочено за нужди на приложения като Facebook, Instagram, Tik-Tok и др. Вярваме, че така ще подпомогнем мотивацията им в бъдеще да се насочат към образование в тази сфера и към съответните професии. Това е инициатива на нашия основател, г-н Зеебургер.

Третото предимство на българския пазар е заплащането. В тази сфера обаче може да настъпят промени, тъй като заплатите в България се повишават по-бързо, отколкото в световен мащаб. Знам, че има голямо търсене на специалисти, но все пак заплатите трябва да се поддържат на равнище, което да е здравословно за индустрията и за икономиката.

Проблемът в България е, че населението е малко, под 8 милиона души. Оттук и капацитетът е ограничен въпреки големия брой таланти. Други конкурентни пазари като Индия нямат този проблем - капацитетът там е огромен. Едно от очевидните предимства на България в сравнение с Индия е, че културата е подобна на тази в Германия, т.е. европейска. Въпреки различното ни минало в момента мисленето ни се движи в една посока и е много по-лесно да работим заедно.

- А какви разлики откривате между ИТ индустрията у нас и в Германия?

- Комуникацията и йерархията са една от тези интересни разлики. В Германия служителите не изпълняват непременно това, което им каже мениджърът. Те са критични към решенията на ръководителя си и често питат "защо". И дори поставят под въпрос позицията на човека, който взема решението - питат защо самите те не заемат тази позиция.

Така че като мениджъри и на нас са ни нужни разнообразни умения, за да можем да убедим във всеки един момент служителите си, че сме правилните хора с нужната компетентност, на правилната позиция, от която можем да управляваме и да насочваме корпоративния процес. Длъжностите, като титли, нямат голямо влияние при нас, важни са знанията, умението ни да разпознаваме и да се съобразяваме с чувствата и емоциите на всички в екипа, както и начинът, по който действаме. Едва след като служителите се убедят, че сме точният човек, с необходимите знания и умения, те ще се съобразяват с нашите оценки и решения.

В България голяма част от хората все още се въздържат от даването на обратна връзка и предложения за подобрения, въпреки че имат такава възможност.

Радваме се , че имаме такива служители от всички нива и че наблюдаваме промени в останалите, които дават все по-свободно своята обратна връзка и идеи, сходно на служителите в Германия.

Ние искаме в развитието и управлението на компанията да участват хора, които са откровени, със свободно мислене, споделящи открито това, което наистина мислят.

Днес трябва да убеждаваш колегите си защо решението ти е правилно, докато през 80-те години просто им нареждахме какво да правят - и беше достатъчно.  Сега служителите очакват да бъдат овластени, да вземат решения, така че е предизвикателство да откриеш правилния човек, когото да натовариш с отговорността по вземане на решения.

Действително най-важните въпроси трябва да се решават от членовете на Борда, но при разрешаването на проблеми с клиентите, управлението на услуги и клиенти, например, не е задължително решението да се взема непременно от висшия мениджмънт. Всъщност именно хората от екипите “на терен”, могат да предложат най-доброто решение и подход към проблема. Така че вътрешната комуникация е от решаващо значение - аз самият може да греша, а и мнението на Борда не винаги е най-правилното.

- Ще продължи ли битката за таланти да бъде най-голямото предизвикателство за сектора и в бъдеще?

- Конкуренцията в българската IT индустрия е много сериозна и се засилва с нарастващия брой компании на пазара, които се състезават за ограничен брой таланти. Силната българска софтуерна индустрия беше сравнима с тази в Украйна, също основен IT играч, но ситуацията там се промени.

Голямото предизвикателство пред България, а и не само, е преразпределението на таланти - най-добрите отиват в големите компании като SAP, Software AG, Microsoft, VMWare, Bosch и други, които искат да дигитализират процесите си и да изградят свои собствени софтуерни и ERP системи (напр. решения, свързани с IoT (интернет на нещата), с автономно шофиране и т.н.). И тъй като големите играчи се нуждаят от много софтуерни разработчици, които да работят по тези проекти, търсенето на добри специалисти само ще се засилва в бъдеще.

- Прогнозите ви за ръст в търсенето на софтуерни инженери не са ли твърде оптимистични на фона на “вълната” от съкращения в сектора, на която сме свидетели напоследък? Очаквате ли тя да достигне и до Европа и България и в каква степен ще ни засегне?

- Не мисля, че съм прекален оптимист. Очаквам сериозен ръст в търсенето на софтуерни инженери. През последните години не беше лесно да се намерят алантливи специалисти с подходящите знания и умения и много компании наемаха хора, които просто искаха по-висока заплата. Вече всички знаем, че през 2023 г. печалбите ще намалеят заради високата инфлация и войната в Украйна. И много компании ще се възползват от кризата, за да освободят служители, които не са особено продуктивни, от гледна точка на работодателя, но пък вземат високи заплати. Случващото се в момента е форма на преструктуриране. Търсенето на специалисти обаче продължава да е високо.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ