БСК: Възнаграждението на джипитата да зависи от качеството на работата им

Българската стопанска камара предложи две мерки за съживяване на родното здравеопазване: броят на регионалните здравни каси, които управляват парите за здраве у нас, да бъде намален от 28 на 6, а възнаграждението на личните лекари в България да не зависи от броя на регистрираните при тях пациенти, а от качеството на тяхната работа. 

Според анализ на състоянието на сектора, представен от работодателската организация, здравеопазването ни е тежко болно.

"Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот", каза председателят на БСК Божидар Данев.

От Стопанската камара поискаха персоналът в Здравното ведомство и в Здравната каса да бъде съкратен драстично, а лекарите в държавните болници да работят само на един трудов договор, предаде Дарик.

"На базата на електронизацията на Здравната каса нейните структурни звена могат да бъдат съкратени драстично", смята Божидар Данев от БСК.

„В Касата има заети около 2900 човека, което е един административен абсурд. Електронизацията може да ги сведе до 300 човека. Управлението на Касата трябва да се повери на вносителите на ресурса в Здравната каса, а не държавата. Държавата е одържавила осигурителната каса, което не е нормално. Ако държавата иска да я одържави, да внесе 51% от парите на Касата", обясни Данев.

От работодателската организация настояват също така управителят на финансовата институция вече да се избира на основата на публичен конкурс от Надзорния съвет, а не от парламента, както досега.

Според Данев би трябвало да се определи и реалната здравноосигурителна вноска, която държавата трябва да внася за лицата, които осигурява. В тази група влизат децата, пенсионерите, учениците, безработните и други:

„Защо държавата не си е плащала законовите здравни вноски в размер, който предвижда законът? Четири години Дянков е плащал 940 млн., въпреки че е трябвало да плаща по 100 и няколко милиона годишно повече. Тоест, веднъж е одържавил средства на 1,8 млрд., веднъж не си е плащал дължимите вноски и тук говорим за една нормативна недостатъчност, че никой няма правен текст, в който да се търси сметка на тези хора, че не изпълняват законовите си задължения", допълни Данев.

От 2008 до 2013 г. частните разходи за здравеопазване на българите са нараснали средно с 68%, докато публичните разходи са се увеличили едва с 19%, показва анализът, цитиран от "Дневник". В това време разходите за болнична помощ са се увеличили с 65,7% ил с над 660 млн. лв., без да се забележи подобряване на здравния статут на българите. Това според анализаторите на БСК е доказателство за свръхконцентрацията на финанси в болничната помощ. Като последствие се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата по региони и оттам – в качеството на медицинското обслужване из страната.