17-и зелен и енергиен форум: Дългосрочната устойчивост си има цена

Какъв е потенциалът на България да бъде регионален фактор от гледна точка на енергийната свързаност, пренос и производство? В името на какви дългосрочни цели опитваме да реализираме тази енергийна трансформация? Тези въпроси бяха поставени от Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър News“, който бе модератор на дискусионния панел на тема  „Енергийната трансформация на България“ от 17-ия Зелен и енергиен форум, организиран от сп. „Мениджър“.

„Търсенето на енергийни ресурси в глобален мащаб, а и по-специално в европейски мащаб, особено ако Европа реши да се събужда от 20-годишната летаргия в тази политика, ще бъде в толкова по-бърз порядък, че ще надхвърли няколко пъти възможността за предлагане на енергийни ресурси“, заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов.

Той подчерта, че е безсмислено да се спори за това дали трябва да се фокусираме върху зелена и възобновяема енергия или енергия базирана на локални ресурси като природен газ и въглищата, защото консумацията на енергия ще изисква много по-голям обем от това, с което разполага която и да е една държава.

Александър Николов / Снимка: Христо Христов

Николов отбеляза, че на база на данни може да се изследва какво трябва да бъде приоритет, но не трябва да се изключват други варианти.

„Единият сценарии е трансформацията, която направи Китай. Другият е трансформацията и разрухата, която Германия си причини сама. През последните 15 години Китай насочи всички възможности за консумация на енергия вътрешно – било то изкопаеми горива или възобновяеми източници. Ориентира ги в производство на индустриални решения за следващото поколение енергия. Китай в момента е лидер по декарбониация, лидер в AI решения на всички нива, лидер в електрификация на всички възможни логистични решения“, коментира Николов.

„Какво стана в Германия? Преди известно време дойдоха едни хора, които казаха, че ядрената енергетика е много вредна и си взривиха съоръжения, които бяха с панделка отгоре и в който бяха инвестирали десетки милиарди, за да може базовата мощност да се разруши. Мисленето беше, че ако разрушиш старо решение ултимативно ще си дойде новото от само себе си“, добави той.

Николов отбеляза, че България има огромен енергиен потенциал, но той остава нерелизируем.

„Бизнесът у нас е изключително способен и това, което ще получи като технологични решения, ще му позволи да направи това, от което държавата може само да спечели – абсолютна децентрализация на сектора. Всички разумни решения ще започнат да се случват в затворени мрежи и решения“, обясни той.

Инж. Атанас Димов, изпълнителен директор на Електрохолд Трейд, обясни, че в енергийния преход почти никога решението не идва чрез една технология – трябва да се търси баланс и да не се избива в крайности.

„Другото, което е важно и къде виждам резерв, е че трябва да има последователност и дългосрочна стратегия – нещо, което ако го няма пречи и енергийната трансформация няма да стане по-най-добрия начин“, каза той.

Инж. Димов отбеляза, че когато се говори за междусистемна свързаност трябва да се има предвид, че България е на ключово място на Балканския полуостров, което ни дава предимство да изиграем ключова роля за потоците на мощност, на електрическа енергия, на газ и на други ресурси.

„Енергийният преход доста години беше рамкират по определен начин – дайте да строим колкото се може повече възобновяеми източници. Тук избихме в крайности. Много инвестиции се реализираха в тази посока, но сами по себе си тези възобновяеми източници като хардуер нямат полза. Трябва да може тези източници да станат полезни за системата, за да може да се отключи пълния им потенциал по веригата на стойност“, обясни той.

Инж. Атанас Димов / Снимка: Христо Христов

Инж. Димов отбеляза, че възобновяемите източници в нашия регион правят същото, което виждаме и в Западна Европа и навсякъде другаде – трудно се управляват и създават волатилност, която с годините в Европа започва да се определя като структурна за системата.

„Този проблем трябва да се адресира и той беше адресиран. В България, в сравнение с другите страни от ЕС, имаме много голям процент, като дял от общия размер на енергийната система, инвестиции в гъвкави мощности. Това са мощностите, които могат да направят волатилността управляема. Това води и до следващия въпрос – сами по себе си и тези гъвкави мощности не биха били полезни, ако не се управляват както трябва. За да можем да управляваме тази гъвкавост ни трябва междусистемна инфраструктура. Тогава истински ще може енергийната система в цяла Европа да работи интегрирано и устойчиво, а регионите сами по-себе си да могат да си взаимодействат и помагат“, каза той.

След това Иван Нончев постави въпроса какво трябва да приоритизираме и дали в момента енергийната стратегия на България изглежда цялостна и аргументирана в дългосрочен план.

„България в момента няма енергийна стратегия и това е огромен проблем, който рефлектира директно в икономиката“, отговори инж. Владимир Даскалов, управител на „Електрисити“ ЕООД

„България има може би една от най-добрите преносни мрежи в Европа. Благодарение на този капацитет успяхме в последните няколко години да работим благодарение на съществуващата мрежа, която на този етап има огромна необходимост от развитие“, коментира той.

По думите му България, благодарение на тази наличност, е могла да бъде нетен износител на енергия. Той подчерта, че това може да превърне България в страхотна балансираща сила в тази част на Европа, подобно на Франция за Западна Европа.

инж. Владимир Даскалов / снимка: Христо Христов

„Аз съм огромен фен на базови мощностни и на помпено-акумулаторни групи. България е била трета в света по добив на уран. Тези залежи продължават да бъдат налични. Имаме материал, с който да си захраним собствената енергетика – не можем да го обогатяваме, но ще намерим, който да го направи. Имаме площадка, която е действаща, както и такава, която е в проект. За нас това е разковничето, за да можем да подсигурим базова и евтина енергия. След това ще се привличат индустрии, центрове за данни и тн.“, обясни той.

Той посочи, че по последна информация за АЕЦ „Белене“ са необходими 10 млрд. евро, за да се приключи проектът. „При цена от 60 евро, за 15 години тази централа излиза на нула“, коментира инж. Даскалов.

Дългосрочната устойчивост си има цена, отбеляза пък инж. Димов

На въпрос дали следващата голяма стъпка и проблем няма да бъде свързана толкова с хардуера, колкото със софтуера – управлението на цялата мрежа, която става все по-сложна, Радослав Миков, партньор, Wolf Theiss, отговори, че нещата са по-скоро обнадеждаващи.

„В момента с помощта на изкуствения интелект нещата са обнадеждаващи. Има много развойна дейност по отношение на управление и интегриране на системи. Търговците и интеграторите в международен мащаб работят в тази посока и решенията са доста добри“, каза той.

По думите му хардуер и софтуер трябва да вървят ръка за ръка.

„От гледна точка на софтуер това е лесно решимо, особено с капацитета, който се гради в момента чрез изкуствен интелект. В момента ИТ секторът в България е ударен много сериозно и се губят се  сериозно количество хора, тъй като големите компании, които имат аутсорсинг центрове и използват споделни услуги на място, започват да разчитат изцяло на AI”, коментира Миков.

Радослав Миков / Снимка: Христо Христов

„В контекста на ядрената енергетика, ако се върнем 2008 г. назад, когато се заговори за първи и втори път за Белене, имаше едни проекции, че няма да има къде да се използва тази енергия и че ще е много скъпо. Тогава проекцията за най-лош сценарии беше за 80 евро, а сега имаме цени от 170 евро. Ако се върнем 18 години назад и беше започнат проектът тогава, досега може би щеше да сме в ситуация, в която имаме един блок – ако не готов, поне в тестови прочувания за започване на експлоатация“, обясни той.

Миков отбеляза, че в  момента в България има проекти за един хиперцентър за данни с консумация по проект е 1000 мегавата.

„Виждаме едно огромно чудовище, което ще консумира базов товар на 99,99%, и един базов блок, който може да захрани тази мощност. Въпросът ще има ли консумация има ясен отговор – ще има и то доста сериозна“, категоричен е той.

Александър Николов отбеляза, че България е уникално място за развитие на дигитална инфраструктура, машинно обучение на AI и дори център за данни на НАТО, който е модел изцяло в сферата на националната сигурност.

„Никой освен българите няма интерес българската енергийна система и следващия модел на индустриализация да е силно тук. Когато имаш базова инфраструктура ти си много по-конкурентоспособен от съседа ти. Ако си много добър ставаш лидер. По-голямата част от глобалните конфликти в момента са на база енергийна мощ. Какво представлява България? Ние имаме уникална локация от гледна точка на свързаност. Няма друга държава около нас, която да разполага със собствена рафинерия, която да има 80% допълнителен капацитет, който снабдява съседните държави, отвъд покритието на собствената консумация. 40% от общото рафинирано производство може да бъде изнасяно, това да генерира приходи в бюджета и да бъдат компенсирани“, коментира той, като отбеляза, че предишните управляващи се гласували с мнозинство да се спре износа.

Инж. Димов  отбеляза, че едни по-добри регулации биха били разглеждани като подкрепа на държавата – с по-правилни регулации да се подкрепя точно определен бизнес модел.

„България има много сериозна data-свързаност. Това трябва да се използва. Поне 5 от магистралите между Европа и Азия преминават през България. Това нещо трябва да се изследва“, каза той.

Той отбеляза, че напоследък има подход за много на брой разпределени активи.

„Вярвам, че ще се мине през тази фаза – по-малки центрове за данни с разпределени енергийни на активи, докато се докаже концепцията и след това се инвестира в нещо по-голямо. Хубаво е тези центрове за данни да използват възобновяема енергия, но трудно ще минем само с едно решение. Ако вземем един фотоволтаик, който работи 8 часа и една батерия, която работи 4 часа, стават 12 часа. Другите 12 часа откъде ще дойдат? Центърът за данни консумира базово. Така че това е много труден въпрос, който трябва да се адресира по адекватен начин и да се гледа дългосрочно, за да имаме устойчивост. Необходими са и други технологии“, коментира инж. Димов.

Преди началото на панела Надежда Ганчева, старши анализатор, Програма „Енергетика и климат“, "Център за изследване на демокрацията“, представи Keynote на тема „Енергийните артерии на света: маршрути, зависимости и сигурност“.

„Преди няколко години разработихме индекс за енергийни и климатични рискове на база на четири основни измерения. Първо имаме геополитически риск, който е свързан със сигурността на доставките – газ, петрол, суровини и компонентите на възобновяемите технологии. Рискът свързан с достъпност – това са цените и това е основният елемент, който влияе върху енергийната сигурност в България, като това е очевидно и на европейско ниво. Имаме риск, свързан с надеждността, като това са доставките – включваме запасите от природен газ и енергийната ефективност на домакинствата. Най-накрая е рискът устойчивостта – емисии от парникови газове, дял на електроенергия, произведена с въглеродно неутрални технологии, но също и отпадъците и рециклирането“, коментира тя.

Надежда Ганчева / Снимка: Христо Христов

Ганчева подчерта, че зависимостта, от която страда най-много България, както и други страни в Европа, е тази от цените на изкопаемите горива.

„Има географско разделение в Европа – в източната част страдаме от най-висок риск за достъпността (цените), докато държавите, които са инвестирали преди десетилетия в нискоемисионни технологии, се справиха по-добре и бяха по-малко уязвими на предишните шокове“, обясни тя.

По нейните думи се очаква тези страни да се справят по-добре и при настоящата криза от гледна точка на енергийните рискове.

„Електричеството е малка част от цялото енергийно потребление в България, но в другите държави с по-малък енергиен риск тя е много по-напреднала“, добави тя.

Според нея това, което може да ни предпази от енергийните шокове, е балансът.

„Вятърната енергия може да балансира слънчевата енергия и да осигури този баланс, от който имаме нужда. България е в много благоприятно положение, тъй като по географски причини вятърът духа най-силно, когато има най-малко слънце. Безумно е, че не се възползваме от този ресурс.  След затишие от почти 15 години вече има и развитие в тази сфера. Това, което оценяваме като положително, е че големите индустриални играчи също инвестират във вятърна енергия не чакат държавата да им осигури базови мощности – те осигуряват енергийната си сигурност чрез собствени възобновяеми ресурси“, каза Ганчева.

ГЕНЕРАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Електрохолд; Aurubis

ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: Evklips Energy

С ПОДКРЕПАТА НА: Photomate

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Конфиндустрия България; Българска ветроенергийна асоциация; Асоциация на Специалистите по Управление на Околната Среда; Институт за енергиен мениджмънт; Център за изследване на демокрацията; Френско-българска търговска и индустриална камара.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия, Btv Media Group