Българският контекст на сирийската криза

Действията и бездействията на българското правителство по сирийската криза ще поставят на изпитание управляващите от БСП и могат да разклатят управлението така, както дори продължаващите трети месец протести не успяха, коментира "Дойче веле"

Каквито и да са детайлите в плана на Запада за реакция срещу използването на химическо оръжие в Сирия, България няма да има възможност да се сниши и да не заеме позиция. Колкото и силно да им се иска това на част от управляващите. Като член на НАТО и на Европейския съюз страната предстои да се подпише под серия от становища и решения, които ако не подкрепят изрично, поне няма да се противопоставят открито на планирата от Съединените щати и съюзници операция. И това е най-малкото. Предстои да научим дали част от българската военна инфраструктура ще бъде потърсена за помощ, както това се случи при акцията срещу Саддам Хюсеин преди 10 години. А това никак, ама никак няма да се хареса на избирателите на БСП, които за момента са почти единствените привърженици на правителството.

Да живее международното положение!

В писмено изявление по повод химическата атака в Сирия премиерът Пламен Орешарски каза, че "извършителите на това тежко престъпление трябва да понесат своята отговорност". Официалната позиция на България е, че решението трябва да бъде търсено в рамките на Съвета за сигурност на ООН, но за всички е ясно, че съгласие в този формат няма да бъде постигнато и тази позиция на страната ни няма да остане последна.

Международната криза се случва в точно определен български контекст: след началото на всекидневните антиправителствени протести, БСП се обърна към най-твърдите си избиратели. Протестиращите бяха обрисувани като "платени от американците русофоби“. И това даде резултат - социолозите отчетоха сплотяване на редиците в социалистическата партия. Скоро на червените лидери може да им се наложи да обясняват защо позицията на българското правителство не съвпада с тази на приятеля на сирийския режим Владимир Путин и не отрича категорично тази на президента на Съединените щати Барак Обама. А както написа наскоро вестник "Дума“ - да се противопоставяш на Русия е "антибългарско“.

Не по-лесно ще бъде на лидера на "Атака“ Волен Сидеров, който влиза в трети пореден парламент с лозунга, че България няма път на Запад и трябва да се обърне към Русия и вече открито предлагания на страната ни "Евразийски съюз“. А дали Волен Сидеров няма да се изкуши да напусне потъващия кораб и да върне част от подкрепата си, като организира антивоенни и антиамерикански протести? Станишев и Местан със сигурност не искат да се сещат за тази възможност.

Твърде различно

Очакваната операция в Сирия ще бъде третата криза в последните години, която пряко поставя на изпитание българското правителство. За трети път, най-вероятно, българската и руската позиции ще се разминат. През 1999 правителството подкрепи операцията на НАТО срещу режима на Слободан Милошевич в бивша Югославия. През 2003 България се включи в "Коалицията на желаещите" срещу Саддам Хюсеин в Ирак. Сега отново е време за труден избор. Приликите обаче свършват тук. Значимата разлика е в това кой управлява и кой понася отговорността за позицията на България.

И през 1999, и през 2003 БСП и свързани с нея организации поведоха антивоенните протести. "Агресори“, "Империалисти“, "Yankee go home” - лозунгите са познати и със сигурност вече отново се пишат някъде. Но едно е да протестираш срещу Иван Костов и бившия цар Симеон Сакскобургготски, съвсем друго е да скандираш под прозорците на Пламен Орешарски и Сергей Станишев. Няма да им бъде лесно на техните избиратели. Объркването става още по-голямо като добавим факта, че Станишев е председател и на Партията на европейските социалисти, а най-голямата управлявана от социалисти страна - Франция, също подкрепя по-остра реакция срещу Асад.

В собствения капан

Позицията на страната по сирийската криза предстои да бъде обсъдена от парламента. Каквото и да си мечтаят тайно, управляващите не могат да си позволят да се дистанцират от позицията /или позициите/ на съюзниците - България все пак е част от евроатлантическата общност. По нищо не личи обаче социалистите да са калкулирали подобно развитие. В противен случай нямаше с такава лекота да експлоатират най-консервативните настроения на избирателите си - винаги лошата Америка и винаги добрата Русия. Сега ше им се наложи да взимат трудни решения и да изказват неудобни обяснения. Но нямат друг избор.